Маклаклън се изправи импулсивно.
— Мисля, че е време младата графиня да си ляга, сър Ричард. Искам утре да станем рано. Не ми се ще да заспи на седлото, нито пък да я нося по пътя.
Даниел, разбира се, тутакси скочи.
— Няма защо да се притеснявате, земевладелецо Маклаклън. Сър Ричард, благодаря ви за гостоприемството. Желая ви лека нощ.
И излезе величествено.
— Аз също трябва да поспя, сър Ричард. Нямам търпение да стигнем Гаристън, тъй като още повече ми се иска да се върна оттам и да се погрижа за един човек в тези несигурни времена.
— Несигурни, наистина! — Домакинът отново се прекръсти. — Страшно е — броят на жертвите нараства с всеки изминал ден… Ако чумата продължи да настъпва така безмилостно, ще покоси всеки десети в Англия!
Мислеше, че ще спи добре. Беше се насладил на вкусната вечеря и беше достатъчно уморен, но се мята и въртя цяла нощ, а на сутринта се събуди с усещането, че изобщо не е мигвал.
Стана, изми се и се облече, след което повика Дейлин и му нареди да провери дали Даниел и дамите са се събудили и са готови за път.
— Графинята вече е на двора, милорд. А аз съм оседлал Марк — докладва оръженосецът, докато намяташе пелерината на раменете му. — Всички чакат само вашата заповед, за да се качат на конете си и да потеглят.
— Добре. Да си вземем довиждане със сър Ричард и да тръгваме!
Както го бе уверил Дейлин, целият му антураж се бе събрал. Даниел спокойно седеше върху гърба на кобилата си. Маклаклън благодари на сър Ричард и погледна към нея.
— Готова ли сте, миледи?
— Определено, милорд.
Очевидно вече губеше търпение, макар че бе в добро настроение. Маклаклън вдигна ръка за последен поздрав към сър Ричард и групата потегли; проточи се като змия и бавно остави имението зад гърба си.
Ейдриън яздеше отпред с притворени очи.
Може би след час изведнъж си даде сметка, че Даниел язди успоредно с него и дори е на път да го изпревари. Тъкмо преминаваха през някакво богато поле. Девойката извика тихичко от възхита и пришпори кобилата с токовете на обувките си.
Животното направи скок и се стрелна напред, плавно и елегантно като вятъра.
Младият мъж изруга под носа си и я последва. Почти я бе догонил, когато внезапно осъзна, че нещо не е наред. Коланът под седлото се бе разхлабил — толкова много, че то вече започваше да се изхлузва. Само след секунди щеше да се озове на земята под копитата на тежкия боен кон. Изпсува и се притисна към врата на Марк. Тъкмо навреме. Седлото се отдели.
И бе стъпкано.
Опъна юздите. В този момент разтревоженият му оръженосец го догони.
— Милорд…
— Добре съм! Кажи на другите да изчакат тук. Отивам за графинята.
Пришпори коня си страшно ядосан. Струваше му се, че вижда кървавочервена мъгла пред очите си. Хвана я при някаква млада горичка. Тя се обърна стреснато.
— Какво…
Притеснена, не довърши мисълта си, защото той яздеше право насреща й. Тя дръпна юздите, но не достатъчно бързо. Младият мъж скочи от жребеца си и спря кобилата.
— Какво е това! — изрева той. — Черният пипер е нищо, миледи. Той причинява само кашлица. Медът в ботуша е неприятно неудобство. Но този път, проклета вещице, за малко не ме уби!
— Не знам за какво говорите!
— Напротив, знаеш, и то много добре.
— Казвам ви…
— Седлото ми! — изсъска вбесено той.
Протегна ръце, хвана я през кръста и я смъкна долу.
— Не съм ви докосвала седлото — заяви презрително Даниел и изскърца със зъби, тъй като бе принудена да стои неподвижно.
— Дейлин знае как да прикрепя седла, миледи. И тъй като вие с готовност си признавате…
— Признавам само когато съм виновна! Махнете си ръцете от мен!
— Не и този път, миледи!
— Пуснете ме на секундата! Или ще се погрижа кралят…
— Дори кралят да ме обеси на най-високото дърво за това, което възнамерявам да сторя сега, миледи, пак няма да се откажа!
Сърцето му все още препускаше след току-що преживяното, при което за малко не се бе простил с живота си под конските копита, и Ейдриън бе твърдо решен. На няколко крачки от тях имаше пън. Помъкна я натам. Седна и я преметна върху коляното си, въпреки отчаяните й опити да се измъкне. Само след секунди вече стоварваше тежки плесници върху френския й derriere. Почти не чуваше гневните й викове и заплахи. Изведнъж усети захапката на съвършените й зъби в бедрото си. Тогава й удари още по-силен шамар, който я накара да извика и да се откаже от по-нататъшни опити да хапе. В този миг я усети истински. Пищните изкусителни извивки на тялото й и приятния аромат. Изненадан, Ейдриън я изправи на крака и също стана. Приближи се заплашително и тя отстъпи, но след това застана предизвикателно. Насочи показалеца си право към нея и заяви с прегракнал от ярост глас: