— Оттук ли си?
— От едно близко село. Унищожиха го неотдавна.
— Е, слава Богу, ти си жива и здрава.
— Да, графът ме спаси.
— Така ли?
— Не можете да си представите, миледи, какви жестокости изтърпява народът! Мъжете ги съсичат! Дори малките деца не са пощадени.
— Чух. И много, много съжалявам.
— Съжалявате ли? — Изведнъж докосването на девойката стана като че ли по-грубо. — Носят се слухове, миледи, че сте поддържали хората на Арманяк.
Даниел се изправи и се завъртя.
— Слуховете не са верни! Никога не бих подкрепила подобна жестокост. Можеш да излезеш, Терез.
Девойката сведе очи и на устните й се появи усмивчица.
— Добре, миледи. Ще бъда в съседната стая. Моля, повикайте ме, ако имате нужда от мен. Аз съм на служба при милорд Маклаклън.
Графинята се изненада от мъката, която я обзе, когато си даде сметка, че Терез й намекваше, че е станала любовница на Ейдриън.
— Така ли? Добре тогава. Ако той има нужда от твоите услуги, ще те повика.
Терез се обърна и отвори вратата. И видя Ейдриън.
— Милорд! Мога ли да ви донеса нещо? Има ли нещо…
Той се взираше в съпругата си.
— Това е всичко, Терез.
Момичето излезе с нещастен вид, както се стори на Даниел. Младият мъж затвори вратата и, все така без да отделя очите си от нея, прекоси бавно стаята, свали меча, туниката и ризата си. Панталоните му плътно прилепваха по краката. Остана само по тях и ботушите. Даниел отмести поглед. Искаше й се да не копнее така силно да го докосне и да не изгаря от ревност.
— Терез свикнала ли е да стои тук? — Опитваше се да говори нехайно, сякаш това всъщност изобщо не я интересуваше.
— Има ли значение?
— Не. Как може да има значение? Ти вече си се погрижил. Каквото и да правиш, то няма никакво значение за мен. Упорито отказваш да чуеш това, което имам да ти кажа, и вярваш повече на непознатите, отколкото на мен. Естествено, ако предпочиташ да си правиш компания с Терез, бих оценила жеста ти да ме оставиш…
— Нима? Значи така — сега ме и обвиняваш. А всеки път, когато се появя, в живота ти има някакъв мъж. А, любов моя, това, което правиш, има значение за мен. И то невероятно голямо.
— За свещеника ли говориш?
— Този човек не беше свещеник.
— Аз не го знаех.
— А трябваше.
— Държиш се рязко и жестоко.
Загърна се по-плътно в ленената кърпа. Божичко, поне сърцето й да не подскачаше така! На светлината на огъня гърдите му изглеждаха като излети от бронз. И гладки като сатен.
— Ти си предателка — обяви безцеремонно Ейдриън и тръгна към нея.
— Не и за Франция.
— Но за мен! За Бога, за мен!
Помисли си, че ще я удари. Вместо това съпругът й протегна ръце и я привлече буйно в обятията си. Пръстите му обхванаха брадичката й и повдигнаха главата й. Искаше й се да се съпротивлява. Усети силата и течния огън на докосването му. Устните й се разтвориха сами и горещината му проникна в нея. Прокара пръсти в косите му и се вкопчи в него. Той отдели за момент устните си от нейните и изрече гневно:
— Не съм глупак — може и да те желая, което обаче не означава, че ти вярвам!
Но веднага след това я зацелува отново и отново, сякаш не можеше да и се насити.
Гордостта я накара да го отблъсне.
— Не! Не може да не зачиташ това, което казвам, мисля и чувствам, а после да очакваш да те желая! Кълна се, не искам нищо от теб!
— Аз пък се кълна, че ще го получиш! Миледи, дни наред се бих само за да чуя, че ще трябва да продължавам да се бия и да убивам още мъже, тъй като ти ги насърчаваш към предателство!
Даниел изпищя, когато съпругът й я вдигна стремително и я хвърли на леглото. Кърпата й остана в ръцете му. Той изруга, сграбчи я, смачка я и я захвърли ожесточено насред стаята, за да не му се пречка. После постави ръце на кръста си. Вената на врата му пулсираше бясно.
— Няма да ти позволя да си играеш с мен, миледи. Особено след като вече предизвика истинска буря!
— Защо не ми вярваш?
— Разговарях с проклетия свещеник!
— Не съм насърчавала никого да става предател. И ти нямаш право да ме измъкваш насила от Авил. Аз удържах дадената дума! — Трепереше, но беше изпълнена с решимост.
— Ааа… Значи те откъснах от безценния ти дом!
— Съдиш ме несправедливо. Обвиняваш ме, без да съм виновна. Ти…
— Достатъчно, Даниел, достатъчно!
Обърна й гръб и се приближи до огнището. Дълго стоя подпрян там.
После тръгна из стаята. Гасеше свещите една по една. Като приключи и с последната, застана отново край огъня с гръб към нея. Прегърнала свитите си към гърдите колене и стиснала зъби, младата жена не отделяше поглед от него. Не искаше да водят тази война. Единственото й желание беше да бъде с него. Ако само се обърнеше и я грабнеше в обятията си…