Той обаче не го направи. Чу го как се съблича в тъмното. След това се мушна в леглото до нея.
Не я докосна. Обърна й гръб.
Стори й се, че измина много време. Вече беше почти сигурна, че е заспал, когато той се размърда.
— Значи съм сгрешил, така ли, Даниел? И ти би трябвало да се върнеш в Авил?
— Да.
— А аз да повярвам, че действително възнамеряваш да удържиш обета, който те принудих да ми дадеш?
— Да.
— Кралят определено има слабост към теб, макар доста често да си го предизвиквала. Но не ти вярва, както впрочем и синът му.
— Но вярва на всяка твоя дума. Винаги ти е вярвал, един Господ знае защо.
— Може би защото съм почтен и абсолютно лоялен?
— Аз също бях лоялна — прошепна графинята. — В Авил. Това е моят дом. Там искам да бъда.
— Ако само… — промълви Ейдриън.
Не виждаше лицето му в мрака, но й се стори, че долавя някакво доверие. Струваше й се, че не е в състояние да понася повече разстоянието помежду им и дрезгавия му шепот. Но и не можеше да приеме обвиненията му.
— Ако само?
— Ако само можех да ти имам доверие. Ако само можеше да управляваш Авил от мое име… и от името на крал Едуард — изрече едва чуто Маклаклън и тя потръпна в очакване да я докосне.
Но той й обърна отново гръб.
Беше задрямал. Изтощението надви дори бушуващата в сърцето и душата му буря и въпреки неутолимото си желание, беше заспал само на една ръка разстояние от нея. Невиждано чудо!
И тогава…
Първата му мисъл беше, че си въобразява или сънува. Върховете на пръстите й като крилца на пеперуда погалиха раменете му. После гръбнака… Устните й докоснаха тила му — трескави и горещи, деликатни, еротични. След това се предвижиха надолу, още по-надолу…
Замря в очакване. Беше толкова ядосан, колкото и изпълнен с желание. Намекна й, че би могла да се върне в Авил, ако го убеди да й се довери.
Сега явно опитваше точно това.
Връхчето на езика й пробяга по голата му плът.
Можеше да не й обърне внимание.
Само дето…
Устните и езикът й продължаваха да се движат и да възбуждат неустоимо. Пръстите й милваха нагоре-надолу. Целувките й превръщаха кръвта му в течен огън, който изгаряше плътта му и се насочваше право към слабините. Тогава усети гъвкавото й тяло — топло като пролетен бриз и знойно като греха. Примъкваше се по-близо към него и обсипваше с нежните си екзотични целувки раменете му.
Нямаше да й обръща внимание. Можеше да го направи…
Сега дланите й се озоваха върху лопатките му. После върху гърдите. Спуснаха се надолу по корема. Галеха и слизаха все по-надолу и по-надолу. Младият мъж усети как се възбужда до болка. По дяволите!
Обърна се и я привлече в обятията си. Прокара пръсти в копринените й коси. Тя го пое в устата си, загали го инстинктивно с език. Ейдриън извика дрезгаво, надигна се, грабна я през кръста и я затисна с тялото си. За Бога, тя наистина си плащаше цената и ако не го измъчваше тази мисъл, щеше да й каже, че за него никога няма да има друга жена.
Облада я с изгаряща бурна страст. Едва успя да се сдържи, докато я усети да потреперва под него, преди да се отдаде на върховия момент. Почувства се изтощен, задоволен и удовлетворен. Придърпа я към себе си. Не си бе и представял, че е възможно да изпита подобно щастие само защото тя е дошла при него с такава нежна страст.
Но тогава се сети, че всъщност я бе предизвикал с едно обещание.
Лежеше неподвижно, а Даниел се бе сгушила в него. Гласът й прозвуча в мрака меко и невинно.
— Ейдриън?
— Миледи?
— Аз… не съм направила нищо. Кълна се. Моля те, върни ме в Авил!
Въпреки тъмнината му се стори, че различава красивото й лице и блясъкът на изумрудените й очи.
Остави думите й да увиснат във въздуха, сякаш размишляваше над тях.
След това се завъртя към нея, надигна се на лакът и устреми поглед към неясните очертания на гъвкавото й стройно тяло и разкошната коса.
— Никога — заяви най-сетне той.
— Но… но ти каза…
— Оставаш тук, Даниел. И точка.
Тя се извърна и прехапа устна, а в очите й запариха сълзи.
— Да ме прелъстиш не е същото като да спечелиш доверието ми. Не можеш да се прибереш у дома, Даниел, от което съм истински щастлив.
— О, върви по дяволите!
— Бих могъл да върна благоволението.
— Не ме докосвай! Говоря сериозно, Ейдриън, махни се… недей… недей… Няма да ти го простя!
Заболя го, тъй като в гласа й прозвуча студенина, която не бе чувал досега.
— Само ако можех да ти повярвам! — промълви той.