Очите й станаха враждебни.
— Защо мислиш, че знам къде е?
— Не мисля нищо. Търся го. Нанесла си се тук два часа след като си е отишъл и си помислих, че не е изключено той да ти е казал, че освобождава квартирата. Може би знаеш къде е?
— Наистина ли ще ми дадеш парите? — Тя си пое дъх. — Точно сега много ми трябват.
— Кажи ми каквото знаеш и са твои. Той ли ти каза, че напуска апартамента?
— Не. Чух от друго място. Имам приятели. С Тери никога не сме се разбирали както трябва.
За да й помогна да стане по-разговорлива, аз разгънах банкнотата, разгледах я и я сгънах отново.
— Знаеш ли къде мога да намеря Зиглер?
— Загазил ли е? Наистина изчезна малко неочаквано. Може би го е било страх?
— Не, не е това. Завещана му е известна сума, а аз трябва да го намеря, за да си я получи.
Очите й се разшириха.
— Каква сума?
— Нямам представа. Но едва ли е малка — Усмихнах й се. — Знаеш ли къде мога да го намеря, или не?
Тя поклати глава.
— Не, ченге. Не знам. Представи си само! Този странен тип да получи наследство! Защо на мен някой не ми завещае нещо!
Чудех се дали отново не удрям на камък.
— Защо каза, че Тери е странен тип?
— Виждала съм го само един-два пъти. Изобщо не си отвори устата. Зяпаше ме, сякаш съм нещо, което е настъпил на тротоара. Наистина свиреше много хубаво, но ако питаш мен, беше или луд, или се друсаше.
— Наистина ли мислиш, че може да е бил наркоман?
— Че откъде да знам? Повечето боклуци наоколо са. Аз стоя настрана от тези неща. Трябва да си изкарвам прехраната.
Протегнах се и й подадох парите.
— Е, благодаря. Много ми помогна. А… и още нещо. Ханк Смедли често ли идва при теб?
Тя се дръпна назад като ужилена и скочи на крака. Лицето й доби цвета на мръсен чаршаф.
— Махай се! — изкрещя. — Писна ми от теб! Разкарай се веднага!
През цялата си практика, вече повече от двадесет години, бях виждал много уплашени физиономии, но никоя не е била толкова уплашена, колкото тази на малката, жалка курва, която стоеше пред мен. Уплашена? Не, по-скоро ужасена.
Оставих я да стиска банкнотата и да трепери. Знаех, че нищо повече няма да измъкна от нея.
Слязох със скърцащия асансьор и се върнах при колата.
Заварих Бил в кабинета да препрочита доклада ми и да дъвче дъвка.
Казах му какво си приказвахме с Доли.
— Слушай, Дърк. Не те разбирам — каза той. — Защо толкова се интересуваш от Тери Торсън? Ние трябва само да…
— Прав си — прекъснах го аз, — но нямаме никакви улики. Имам чувството, че Тери може да ни насочи по вярната следа. Искам да го намеря и да поговоря с него.
— Не е ли по-добре да се захванем с Ханк Смедли?
— Първо искам да намеря Тери.
Бил сви рамене.
— Добре, ти си шефът. Какво ще правим сега?
— Ти си отиваш у дома и временно забравяш за работата. Аз допълвам доклада, прибирам се и си лягам рано. Съвсем сам.
— Да не си се разболял, Дърк?
— Хайде, тръгвай — отпратих го аз.
Когато отключих вратата на апартамента си с новите ключове, които намерих в пощенската кутия, ме лъхна миризма на прясна боя. Надписът го нямаше и всичко беше както преди.
„Какво момиче!“ — мислех си аз, докато заключвах отвътре. Обадих се в хотел „Белвю“, но ми казаха, че Сузи посреща цял полк туристи и ще се освободи най-рано след два часа. Не можех дори да й благодаря.
На следващата сутрин седнах зад бюрото си рано. Не след дълго се появи и Бил.
— Добре ли спа? — попита той, но вече се беше научил да не очаква отговор.
— Искам да разбереш чий е един олдсмобил с номер РС10001. Направи го колкото се може по-бързо.
— Добре.
Той тръгна. В града вече познаваше почти толкова хора, колкото и аз, шефът на отдела за регистрация на коли му беше приятел.
Аз прегледах доклада си още веднъж, сложих го в папката и отидох до кабинета на Гленда Кери. Беше дошла току-що и още преглеждаше пощата.
— Здрасти, Гленда — поздравих я аз. — Идвам във връзка със случая „Торсън“.
Тя вдигна поглед.
— Нещо ново?
Разказах й накратко каквото знаех и завърших:
— Анджела Торсън дава парите на някого в „Черната кутия“. Може би на Ханк Смедли, но може и да е някой друг. Не знам. Няма как да разбера, ако не поговоря с нея или с Ханк. Не държа особено да направя това. Ако можех да намеря Тери, той също би могъл да ни бъде от полза. При всички случаи, за да разнищим нещата докрай, ще ни трябва повече време.
— Мисис Торсън плаща по три хиляди долара на ден. По-добре е да попиташ нея дали иска да продължиш, или не. Може и да не иска. Говори с нея, Дърк.
Това ми се стори разумно, така че се върнах в кабинета си и се обадих у Торсън. Беше десет и двадесет.