— Разбира се, мистър Уолъс — Той също се изправи, протегна ръка през бюрото и стисна моята. — Тази среща ще бъде много интересна.
— Предполагам — отговорих аз и си тръгнах.
В два и четиридесет и пет влязох в „Пасифик енд Нешънъл“ и се усмихнах най-дружелюбно на мис Кърч. Усмивката ми отскочи от лицето й като топка за голф от бетонна стена.
— Мистър Аклънд е зает — просъска тя.
— Няма значение — отговорих аз. — Само му кажете, че съм тук.
Отидох до фотьойла и се разположих.
Винаги съм смятал, че банките са много интересни учреждения. Наблюдавах как хората влизат и излизат, как дебели жени тъпчат пари в чантите си, как бъбрят с касиерите, които бяха готови да се усмихнат на всяка стара крава, застанала пред гишето им. „Не ставам за банкер“ — помислих си аз.
Преди това с Бил хапнахме по два залъка. Каза ми, че се е видял не само с Хари Рич, но и с Лайза Манчини — приятелката на Тери Зиглер до момента на изчезването му.
— Много добре, Бил. Справил си се чудесно.
— Не беше проблем да ги убедя, Дърк — отговори той, дъвчейки хамбургера си. — Рич иска да говори с Тери. Надява се да го убеди да продължи да свири в кръчмата му. Лайза пък няма търпение да го вкара отново в леглото си. Ще дойдат и двамата.
— О’кей, Бил. Вземи ги с колата и ги докарай пред банката в три и двадесет. Но не преди това. Искам да се появят неочаквано.
След десет минути мис Кърч каза:
— Мистър Аклънд вече е свободен.
Аз станах и влязох в кабинета му. Ръкува се с мен както обикновено и пусна усмивката си на епископ.
— Е, мистър Уолъс, чувствам се много заинтригуван — каза той и ме покани с жест да седна. — Не всеки ден се случват подобни неща. — Размърда се неспокойно. — Подготвил съм всички документи. Разговарях и с мистър Луис. Ако мис Торсън разпознае брат си, ще може да вземе парите.
Запалих цигара и се отпуснах.
Точно в три звънецът на бюрото на мистър Аклънд иззвъня.
Чух квакането на мис Кърч:
— Мистър Терънс Торсън е тук.
— Нека дойде — каза Аклънд и разцъфна в усмивка.
— Тази среща, ще бъде повече от интересна!
— Без съмнение — отговорих аз.
Вратата се отвори и влезе мъж на около двадесет и пет. Беше с бяла риза и тъмни панталони, напъхани в мексикански ботуши. Черната му коса достигаше до раменете. Беше слаб и строен, а лицето му напомняше муцуна на плъх — с малки недоверчиви очички.
Усмихнат, Аклънд стана на крака:
— Мистър Торсън?
— Да — отговори мъжът и се вторачи в мен. — Кой е този?
— Аз представям интересите ви — отговорих и станах. — Казвам се Уолъс. Работя с мистър Соли Луис, който е изпълнител на завещанието на покойната мис Ангъс.
Очичките му започнаха да шарят неспокойно и той се обърна към Аклънд:
— Е, хайде. Нямам много време. Къде са парите?
— Тонът му беше рязък и определено се държеше враждебно.
Аклънд се смути.
— Разбира се, мистър Торсън, преди да ви предам сумата, ще трябва да имам потвърждение за самоличността ви.
Епископската му усмивка беше изчезнала.
— Какво искате да кажете? — изръмжа мъжът и в това време звънецът иззвъня.
— Мистър Аклънд — изквака мис Кърч, — мис Торсън е тук.
— Сестра ви, мистър Торсън — каза банкерът. — Сигурен съм, че ще се радвате да я видите след толкова много време.
Вратата се отвори и влезе Анджела Торсън. Беше с памучната фланела, слънчевите очила и мексиканската сламена шапка. Тя се спря за миг и после тръгна направо към този, който твърдеше, че е Терънс Торсън.
— Тери! — възкликна тя. — Колко се радвам! Толкова време мина!
— Аха — отвърна мъжът, който твърдеше, че е Торсън. — Слушай, ще приказваме после. Нека да взема парите и да изчезваме оттук.
Анджела кимна.
— Разбира се, Тери — тя се обърна към Аклънд, който беше станал от стола си и се усмихваше. — Това е брат ми. Ще му дадете ли парите? Имаме да си кажем много неща?
— Разбира се, мис Торсън. Значи потвърждавате самоличността му?
— Разбира се, нали ви казах вече! — сопна се тя. — Искам да поговоря с брат си!
Смутен, Аклънд бутна към тях някакви документи:
— Моля ви да подпишете тук, мистър Торсън, и ще уредя да ви изплатят сумата незабавно. — Банкерът беше готов да пролази и на четири крака, за да угоди на Анджела Торсън. — Как искате да получите парите, в брой или в чекове?
— В брой — озъби се дългокосият младеж, сграбчи химикалката, която му подаде Аклънд и надраска нещо на местата, които му беше посочил.
Докато траеше това, аз отидох до вратата, отворих я и се показах навън. Видях Бил, край когото стояха двама души — явно Хари Рич и Лайза Манчини.