— Мистър Рич, ако обичате — извиках аз и дадох знак на Бил да задържи мис Манчини.
Хари Рич изглеждаше изнервен, сякаш имаше да върши нещо важно, а му бяха попречили.
Безупречно облечен, той влезе в кабинета. Банкерът изглеждаше объркан.
— Кой е този джентълмен?
— Това е мистър Хари Рич, собственик на нощно заведение, мистър Аклънд — обясних аз. — Мистър Торсън е работил при него като пианист. Бил е известен под името Тери Зиглер. Реших, че ще бъде по-добре и той да потвърди самоличността на мистър Торсън, преди да се разделите с парите.
— Но мис Торсън вече направи това! — запъна се Аклънд.
Обърнах се към Рич:
— Това ли е Тери Зиглер?
Рич се вгледа напрегнато в дългокосия, но след малко поклати глава:
— Облечен е като него, но не е Тери Зиглер. Не знам кой е, но знам, че не е Тери.
— Сигурен ли сте, мистър Рич?
— Разбира се, че съм сигурен! Тери беше при мен няколко месеца. Плащах му заплатата на ръка всяка седмица. Не знам какво целите, Уолъс, но мога да ви кажа, че ми губите времето!
Хари Рич излезе ядосано.
Без да давам време на Аклънд да се съвземе от шока, отидох до вратата и махнах на Бил.
— Това е мис Манчини — казах аз. — Живяла е с Терънс Торсън, известен й като Тери Зиглер, в продължение на доста време.
Обърнах се към Лайза Манчини, която тръгна напред със светнало лице, нетърпелива да види приятеля си отново. Изведнъж замръзна на място и се втренчи в дългокосия, от чиито очи изскачаха мълнии.
— Мис Манчини — попитах аз. — Това ли е Тери Зиглер?
Разочарованието и объркването й бяха твърде неподправени, за да предизвикат съмнение.
— Този боклук? Това да е Тери!? Да не мислите, че не мога да го позная, ако го видя?
— Според вас, това не е Тери Зиглер, така ли?
— Разбира се, че не е! Мислите ли, че бих могла да пусна в леглото си боклук като този? — Гласът и стана пронизителен. — Боже мили! Мислех, че отново ще видя Тери!
Разплака се.
Бил, който беше застанал до нея, я улови здраво за ръката и я изведе.
Последва тишина. Погледнах човекът, който твърдеше, че е Тери Зиглер. По челото му се стичаше пот, а в очите му имаше бяс. Погледнах и Анджела Торсън. Стоеше неподвижно, скрила очите си зад тъмните очила. Обърнах се към Аклънд — той се беше отпуснал като дроб — сякаш гръбначният му стълб беше счупен.
Както и очаквах, Анджела първа дойде на себе си и пое инициативата. Приближи се до бюрото на банкера и се надвеси над него:
— Мистър Аклънд — каза тя с дрезгав глас, — сигурна съм, че този човек е брат ми. Нима ще повярвате на някакъв си собственик на долнопробна кръчма и на една курва, а не на мен?
„Добро изпълнение“ — помислих си аз и погледнах как реагира Аклънд.
— Разбира се, че не, мис Торсън, но трябва да е станала някаква грешка… — замънка той.
— Няма никаква грешка! — сопна се Анджела. — Тези двамата не искат Тери да си вземе парите! Лъжат нарочно! Моля ви, наредете да платят на брат ми!
Притекох се на помощ на Аклънд. Приличаше на човек, който всеки момент ще получи инфаркт.
— Мис Торсън! — изръмжах с глас на ченге. — Мистър Аклънд не е упълномощен да изплати сумата. Аз съм представител на мистър Соли Луис, който се грижи за завещанието на мис Ангъс и не съм удовлетворен. Твърдите, че този човек е брат ви. Двама души, които познават брат ви много добре, казват, че пред нас стои мошеник. Мистър Аклънд няма да получи разрешение да изплати сумата от сто хиляди долара, докато не се уверя напълно, че не става дума за мошеничество.
Тя се обърна. Много ми се искаше да махна слънчевите й очила, които скриваха по-голямата част от лицето й, но и без това можех да видя, че цялото й тяло трепери от гняв.
— Настоявам брат ми да си получи парите! — каза тя с нисък, удебелен глас, пълен с омраза.
— Няма никакъв проблем — отговорих аз. — Отсреща има ресторант. Предлагам да отидем там, а аз ще помоля собственикът, който ми е приятел, да позволи на този човек да седне на пианото и да посвири. Ако свири достатъчно добре, ще получи парите. Съгласни сте, нали?
Мъжът, който се мъчеше да мине за Тери Зиглер изведнъж обезумя:
— Казах ли му на онзи скапан боклук, че нищо няма да излезе! — изкрещя той. — Казах ли ти и на теб, кучко мръсна, да не вършиш глупости!
Той ме избута и излетя навън от кабинета.
— Е, мистър Аклънд — казах аз, изпълнен със съжаление към него. Тлъстото му лице беше побеляло, сякаш бе преживял най-големия удар в живота си. — Смятам, че нещата са ясни. Когато истинският Тери Торсън се появи, ще ви уведомя.
Погледнах Анджела, която стоеше неподвижно като статуя:
— Направихте добър опит, мис Торсън, но не достатъчно.