Тя бавно се обърна към мен.
— Ще те накарам да съжаляваш за това! Ей, Богу, ще съжаляваш!
Злокобната заплаха в гласа й не можеше да се сгреши с нищо друго.
— Опитайте се да пораснете, мис Торсън — казах аз спокойно. — Парите не са всичко на този свят.
Излязох от кабинета с чувство на съжаление към Аклънд, който трябваше да се справя с това зло същество.
Очаквах да намеря Бил навън, но го нямаше. Отидох до мястото, където бях паркирал колата си. И нея я нямаше. Спрях такси и се върнах в агенцията.
Имах да пиша доста голям доклад за случая „Торсън“.
5
Смятах, че ще заваря Бил зад бюрото му, но не беше там, така че се обадих на адвоката на мис Ангъс — Соли Луис.
Вдигна телефона още след първото позвъняване, и говореше като човек, който с надежда очаква някой богат клиент.
— Соли Луис, адвокат — обяви той с твърд, решителен глас.
— А кой друг може да бъде? — попитах аз. — Обажда се Дърк Уолъс от „Перфект“.
— О! — Последва пауза на разочарование и после:
— Слушам ви, мистър Уолъс?
Гласът му спадна с около два тона.
— Зает ли си?
— В момента не. Какво има?
— Отпусни се и слушай.
Разказах му подробно за театралната постановка, разиграна този следобед в банката. Изслуша ме без да каже дума.
— Изглежда, Луис, парите на мис Ангъс са започнали да привличат мухи — завърших аз.
— Не разбирам — каза той. — Нали мис Торсън е потвърдила, че това е брат й?
— Хайде да не губим време. Съобщих ти фактите. Виждал ли си някога Тери Торсън?
— Не, не съм.
— Казах на Аклънд, че няма да позволиш да се изтеглят парите, докато не се увериш, че претендентът наистина е Тери Торсън. Добре ли направих?
— Парите са завещани на Тери Зиглер, Уолъс.
— Според моята информация — казах без да нервнича, — Торсън и Зиглер са едно и също лице.
— Не знам. Знам само, че парите са завещани на Тери Зиглер — Луис замълча за малко и попита: — Как така Торсън и Зиглер са едно и също лице?
Търпеливо му обясних, че когато Торсън е напуснал дома си, е започнал да свири на пиано в кръчмата „Последна спирка“ и е сменил името си на Зиглер.
— Добре, Уолъс — каза Луис, — значи мога да приема, че Зиглер е Торсън.
— Можеш да приемеш. А сега ми кажи какво ще стане с парите, ако Зиглер е мъртъв, или ако не бъде открит?
— Мис Ангъс ги завеща на него. Никой не може да ги вземе, докато не се докаже по безспорен начин, че Зиглер и Торсън са едно и също лице. Тогава ще ги получи най-близкия му роднина.
— Какво означава това? Майка му или сестра му?
— Майка му.
— О’кей, Луис. Ще те държа в течение. Може би няма да е лошо да се обадиш на мистър Аклънд и да му кажеш, че парите ще останат в банката, докато лично не се увериш, в самоличността на претендента. Става ли?
— Ще се обадя веднага.
— Добре. Ще се чуем пак, Луис — казах аз и затворих телефона.
Беше четири и петнадесет. Започнах да се чудя къде ли е Бил. Исках да обсъдя с него новото положение. Придърпах пишещата машина към себе си и започнах да пиша доклада си.
Бил се върна точно, когато свършвах.
Издърпах последната страница от валяка и го попитах:
— Къде се дяна? Помислих, че си умрял!
— Бих пийнал нещо — отговори той и се свлече на стола зад бюрото си. — Къде съм бил? Скъсах си задника от работа.
Извадих служебната бутилка. Забелязах, че е станало седем без двадесет. Напълних две чаши, намерих лед и му подадох едната.
— Е!
— Когато онзи дългокосият, дето искаше да мине за Тери изхвърча от кабинета на Аклънд, видях, че е побеснял. Излязох след него на улицата. Беше с мотоциклет — от онези хонди с форсиран двигател — и отпраши веднага. Тръгна към пристанището. Помислих, че ще отиде в дупката на Ханк Смедли, но сгреших. Отмина я и сви по „Ойстър“. Там има няколко квартала, в които живеят рибари. Не влязох в улицата. Чух, че угаси мотора на хондата. Когато оставих колата и отидох пеша, от него нямаше и следа, но моторът беше пред една порутена сграда. Записах номера му и отидох в регистрационния отдел. Там поне нямам проблеми. Името на този тип е Лу Джерандо и живее в апартамент 10, на улица „Ойстър“ номер 3.
Бил млъкна, за да отпие голяма глътка скоч.
— След това отидох в полицията и си поговорих с Джо Биглър. Искаше да знае защо се занимавам с Лу Джерандо. Казах му, че само ми е нужна информация и го помолих, ако знае нещо да ми го каже. Този тип е известен на полицията, но сега-засега е чист. Въпреки всичко, го държат под око. Баща му е работил за мафията. Изглежда с нещо се е провинил, защото са го очистили, когато Лу е бил петнадесетгодишен. Грижел се е за майка си, като се е хващал да работи каквото му падне долу на пристанището, до смъртта й. Сицилианци са и Биглър подозира, че Джерандо се занимава с тъмни дела, но няма как да го залови. След това слязох на пристанището и поговорих с няколко души, които познавам, но не можаха да ми кажат нищо определено. Не знаят как Джерандо си изкарва хляба. Това е всичко, Дърк.