Бил допи уискито си.
— Добре, Бил — казах аз. — Ще поговоря с Ал Барни. Може би той ще ми каже нещо.
Иззвъня интеркомът и натиснах бутона.
— Дърк? — каза Гленда рязко. — Донеси ми документацията по случая „Торсън“, моля.
И затвори.
Спогледахме се с Бил и аз взех папката.
— Какво ли я е прихванало? — зачудих се аз и тръгнах.
Влязох в кабинета и сложих папката на бюрото й.
— Попълнена е до днес.
— Полковник Парнъл се връща утре сутрин — каза Гленда. — Ще иска да се запознае с това. — Тя тупна папката с длан. — Разследването приключва. Обади се мисис Торсън, за да ни уведоми, че повече няма да ни плаща и се отказва. Така че, Дърк, забрави за случая „Торсън“.
Аз я гледах без да вярвам на ушите си.
— Искаш да кажеш, че досега си губихме времето? — Стоварих юмрук върху папката.
Гленда се усмихна.
— От мисис Торсън спечелихме добри пари. Не бих нарекла това време „загубено“.
— Точно, когато започна да става интересно — свих рамене аз. — О’кей, какво друго ще ни дадеш?
— Ще реши полковникът. Утре ще се видиш с него. Върнах се в кабинета си и съобщих новината на Бил.
— Дявол да го вземе! — възкликна той отвратен.
— И двамата сме на едно мнение — казах аз. — Е, това е положението. Полковникът ще ни намери друга задача.
Погледнах часовника си. Беше седем и двадесет.
— Хайде да отидем да хапнем. Какво ще кажеш за Лусино?
Лицето на Бил просветна.
— Страхотна идея. Да тръгваме.
Тогава звънна телефонът на бюрото ми. Грабнах слушалката нетърпеливо. Бях гладен и се чувствах подтиснат, но нямах представа, че това обаждане ще промени целия ми живот.
— Дърк Уолъс! — изръмжах. — Кой се обажда?
— О, Дърк! — Беше разтреперан женски глас. — Аз съм Бети Стоуъл.
Бети Стоуъл беше близка приятелка на Сузи и също работеше на рецепцията на хотел „Белвю“. Бяхме се виждали — симпатично, обичливо момиче без никакви комплекси, с постоянен приятел и надежди да има голямо семейство.
— Здрасти, Бети — казах аз и замръзнах, защото чух, че плаче. — Дявол да го вземе! Какво се е случило?
— О, Дърк! Да ми прости Бог, че трябва да ти го кажа, но все някой трябва да го направи… О, Дърк…
По гърба ми потече студена пот.
— Нещо със Сузи ли…
— Да, Дърк… Тя е мъртва!
— Какви ги дрънкаш! — изкрещях аз. — Как така?
— Да, Дърк.
Замръзнах на мястото си. Само чувах риданията й в слушалката и знаех, че не може да е грешка. Сузи наистина беше мъртва. Сузи, която обичах, за която смятах да се оженя, която направи толкова много за мен… мъртва!
— Какво се случи? — изкрещях аз.
— Моля те… В полицията знаят. Не мога да говоря повече…
Разплака се още повече и прекъсна линията. Затворих очи. Сузи мъртва!
Смътно дочух Бил да казва: „Боже! Съжалявам, Дърк!“. После ме остави сам. Бях му благодарен за това. Останах където бях, загледан в пространството. Мислех за Сузи — какво означаваше тя за мен. Може би за първи път си дадох сметка колко я обичам.
Останах като вцепенен може би десет минути, после се съвзех.
Как е станало?
Придърпах телефона към себе си и набрах номера на полицията. Поисках да говоря с Джо Биглър. Познавахме се и бяхме в добри отношения. Ако някой знаеше какво е станало, това щеше да е той.
Обади се.
— Джо, обажда се Дърк Уолъс.
— Слушай, Дърк, тъкмо си тръгвах. Не може ли да остане за утре?
— Сузи Лонг — казах аз. — Какво се е случило?
— Каква ти е Сузи Лонг? — попита Биглър.
— Беше ми приятелка, Джо. Смятахме да се оженим. Ето каква ми е.
— О, Боже! Ужасно съжалявам, Дърк.
— Какво се случи?
— Фактите са такива — каза Биглър. — Тази сутрин, когато мис Лонг е тръгвала на работа, до нея спряла кола и един мъж поискал от нея да му обясни как да стигне до „Уестбъри драйв“. Чули са го две възрастни жени, които минавали оттам. Мис Лонг се приближила до колата, за да го упъти. Той залял лицето й с киселина и подкарал. Двете възрастни жени казват, че мис Лонг изпищяла, хванала се за лицето и изтичала на платното, където я блъснал минаващ камион. Умряла веднага.
Усетих как стомашните сокове се надигат в гърлото ми и трябваше да се напрегна, за да не повърна.
Биглър разбра как се чувствам и замълча. След това продължи:
— Момчетата работят по случая, но досега не са разбрали нищо. Двете свидетелки са стари и не вършат никаква работа. Не успяха да опишат колата. На едната й се сторило, че шофьорът бил негър, но другата твърди, че не било така. Разпитваме хората от околните апартаменти. Може някой да е видял нещо.