— Съгласен, мистър Доу — каза той. — Утре вечер, също време, елате на сергия и дам. Няма проблеми. Ще направя малко нещо — вдигне много шум, направи много беля, но не подпали нищо.
Извадих портфейла си и му дадох петстотин долара. Той ги мушна някъде из гънките на надиплената си роба, а аз му казах:
— Мистър Хасан, зная, че имате добра репутация. Потвърдете го и сега. Иначе мога да направя живота ви ад.
— Няма има проблеми, мистър Доу.
Той се усмихна смутено, измъкна се от колата и се заклатушка към сергията си сред потока туристи.
Пуснах климатичната инсталация, за да се отърва от миризмата му, затворих прозореца и подкарах към дома.
Карах по натоварените улици на града и си мислех, че много скоро „Черната кутия“ ще изпадне от бизнеса.
Да, щях да си отмъстя. Само че това нямаше да ми върне Сузи.
6
Натиснах звънеца на апартамента си в единадесет часа. Бил се забави, колкото да ме огледа през шпионката и отвори.
— Някакви проблеми? — попитах аз, след като заключи отново.
— Настаних се — отговори той.
Влязохме във всекидневната. На масата беше папката „Торсън“.
— Прегледах я пак, Дърк. Струва ми се, че много скоро ще трябва да изсмучем нещо от нея. Все отнякъде ще излезе това, което ни трябва.
Аз се отпуснах на стола и му предадох разговора си с Джош Смедли.
— Мафията действа — завърших. — Е, това и очаквахме, нали? Заплашили са мисис Торсън. От Тери няма новини.
Млъкнах, за да запаля цигара.
— А сега за Ханк. Смятам да му вгорча живота — Разказах за бомбата. — Ще пратя заведението му по дяволите. След това ще му потроша колата. Искам да усети как примката се стяга. Ще съсипя дома му. Не искам да се досети, че аз съм го направил. Ако разбере, ще изтича при приятелчетата си и ще се разпищи за помощ, а тогава можем и да си изпатим.
Станах и отидох в кухнята. Намерих парче картон и написах с флумастер:
ТУК НЕ ИСКАМЕ ЧЕРНИ! КУ КЛУКС КЛАН.
Върнах се при Бил и му показах написаното.
— Ще го залепя на вратата на клуба. Надявам се да отклони вниманието му от мен. На колата му също ще сложа такова нещо. Така ще имаме време поне колкото да си поемем дъх.
— Разбирам — кимна Бил.
— Естествено, рано или късно главорезите на мафията ще разберат кой стои зад тази работа и ще нанесат ответен удар. Ние трябва да бъдем готови за това. Щом веднъж започнем, ще се наложи да изчезнем от хоризонта за известно време. Знам къде можем да отидем. Съгласен ли си, Бил?
— Щом искаш, аз нямам нищо против. Станах.
— Ще си лягам. Искам да стоиш настрана от взривяването на кръчмата. Сам ще го направя.
— Няма да стане — каза Бил. — Където си ти, там съм и аз. Хайде да поспим.
— Не искам да идваш. Работата е за сам човек.
— Ако сме двама, ще бъде по-лесно.
Бил отиде да спи.
Взех набързо душ и си легнах. Сложих ръка на възглавницата до мен, където толкова често лежеше Сузи. Представих си как заливат лицето й с киселина, ужасната болка, която е изпитала, как е побягнала на платното, за да намери смъртта си под колелата на камиона. Тази нощ не можах да спя. Мислех си за времето, което бяхме прекарали заедно, за нещата, които тя направи за мен, за това, как беше обогатила живота ми.
Заспах, едва когато слънцето започна да просветлява покритото с дъждовни облаци небе, но само за около час. Сънувах Ханк — маймунската му физиономия — и се събудих плувнал в пот. Видях колко е часът, станах, взех душ и се избръснах.
Бил вече беше на крака. Беше направил кафе и препечени филийки с конфитюр. Седнахме един срещу друг.
Започнахме да се храним мълчаливо. След малко ме попита:
— Добре, Дърк, ще си разчистим сметките с Ханк, а какво ще правим след това?
Поклатих глава.
— Не знам. Докато не уредя сметките си с този боклук, не ми се мисли за нищо друго.
— Разбирам — каза той. — Но не мога ли да свърша нещо дотогава?
— Бог знае! — отговорих нетърпеливо. — Ти сам дойде при мен и ще трябва да търпиш положението такова, каквото е.
Бил допи кафето си.
— Добре. Ще отида да разгледам мястото. Предлагам да обядваме тук. Ти какво смяташ да правиш?
— Аз ще чакам — отговорих и бутнах настрана кафето. — Ти прави каквото искаш.
— Мога ли да взема колата?
— Естествено. Аз ще стоя тук. Нямам друга работа, освен да чакам Ханк да затвори онази дупка в три часа през нощта.
— Опитай се да се успокоиш, Дърк — каза Бил и излезе.
Измих чашите и разтребих масата колкото се може по-бавно. Движех се като призрак. Чувствах се като че ли имах набрал гноен цирей, който трябва да бъде срязан със скалпел. Циреят беше Ханк Смедли. Седях във всекидневната, пушех цигара след цигара и мислех за Сузи. Времето течеше ужасно бавно. Бил се върна някъде към един.