— Добре. Само че бързо, защото след час трябва да излизам.
Ханк затвори.
Бил се върна с горелка в ръце.
— Чисто нова е — каза той. — Работи отлично.
— Добре, да тръгваме.
— Слушай, Дърк, искам аз да се разправям с тази маймуна. Ще ми отстъпиш ли предната позиция?
— Искаш да провериш как ще му се отрази юмрука ти?
— Ще му се отрази добре.
Стигнахме до „Сийгроув роуд“ за по-малко от десет минути. Качихме се на последния етаж.
— Остави на мен — каза Бил.
Аз се дръпнах настрани с пистолет в ръка. Бил натисна звънеца.
След малко вратата се отвори рязко. Пред нас беше Ханк — гол до кръста, само по тесни джинси. Вгледа се в Бил и трябва да кажа, че такива мускулести тела имат само професионалните боксьори.
— Ти ченге ли си? — изръмжа той и се втренчи. — Познавам те! По дяволите! Разкарай се оттук, преди да съм те смачкал!
Бил каза нещо под носа си, толкова тихо, че Ханк не можа да го чуе. Направи точно това, което искаше Бил — наведе се напред и му предостави маймунската си физиономия. Идеална мишена. Юмрукът, защитен от месинговия бокс, се стовари върху челюстта му със звук, който ме накара да подскоча.
Ханк пребели очи и се свлече тежко като наръган със сабя бик.
— Като тесто! — каза Бил презрително.
Двамата завлякохме тялото във всекидневната. Само за няколко секунди щракнах белезниците на китките му зад гърба и на глезените.
Бил затвори и заключи външната врата. Спряхме, колкото да огледаме обстановката.
Някога всекидневната може и да е била уютна и добре обзаведена, но сега изглеждаше запусната и мръсна. С пистолет в ръка надникнах в двете стаи и малката кухничка, която беше затънала в боклук, после проверих и банята — също потънала в безпорядък. Ханк живееше сам.
— Добре, Бил — казах аз, — да не губим време с това копеле. Вземи малко вода и да го върнем към действителността.
Бил отиде в кухнята, намери кофа, напълни я с вода и я лисна върху безчувствената муцуна на Ханк. След това напомпа горелката и я запали. Синьожълтият пламък засвистя през отвора.
Ханк се размърда, отвори очи, разтърси глава и пак ги затвори. Изритах го здравата в ребрата. Той простена и седна. С тока на обувката си го изпратих отново на мокрия килим. Изръмжа срещу мен като дива пантера, попаднала в капан.
— Кой ти плати пет хиляди, за да залееш момичето с киселина? — попитах.
Опита се да се измъкне от белезниците, но напразно. Бяха от онези, които се затягат повече, ако се дърпаш.
— Не знам за какво говориш — измънка той. Погледнах Бил.
— Позагрей го.
— С удоволствие.
Той се приближи и прекара пламъка с бързо движение по голите му гърди. Ханк изпищя. Стори ми се, че рухна. Ръмженето и омразата изчезнаха и на тяхно място се появи дълбок страх.
— Не правете това! — изохка той. — Ще ви кажа, само не го правете повече.
— Кой? — повторих аз и клекнах до него.
— Анджи. Махнете тази горелка.
— Разкажи ми как стана.
Бил се наведе и приближи свистящия пламък до лицето му. Ханк изскимтя. От челото му течеше пот.
— Как стана? — изкрещях.
— Анджи дойде при мен. Беше бясна, задето си и попречил да вземе парите на Тери. Казвам ти, беше побесняла! Чак ме уплаши! Тя предложи това с киселината. Каза, че ще даде пет хиляди и аз поговорих с Хюла, който урежда всичко. И го направихме, това е. Не искахме да я убиваме! Кълна се, че не искахме. Мислехме само да й обелим кожата. И през ум не ми е минавало, че ще изтича на пътя и ще я смачка камион! Кълна се!
Погледнах го с отвращение.
— Даде ли ви парите?
— Да, разбира се. Когато Анджи каже, че ще плати, плаща. Взех половината, Хюла взе другата.
— Къде е Хюла?
— Не знам. Снощи му се обадиха по телефона и каза, че ще излезе по работа. Не се е връщал оттогава.
— Не каза ли къде отива?
— Аз не му задавам въпроси — каза Ханк, без да изпуска от поглед горелката. — Никой, който е с всичкия си, не задава въпроси на Хюла Мински. Не знам къде е.
Можех и да му кажа, но реших да си мълча.
— Добре, Ханк — има известен напредък. — Сега ми разкажи за Анджи. Тя ти плащаше по десет хиляди на месец, нали?
Бил приближи пламъка и Ханк поклати глава.
— Не на мен. Слушай, ето за какво става дума. Хюла идваше при мен и използваше дискотеката ми за пощенска кутия. Даваше ми за това по петстотин долара на седмица. Така че нямах нищо против. Този апартамент е негов. Оставил ме е да живея в него. Нищо повече не знам, кълна се!
— Продължавай да говориш — казах аз.
Бил се приближи още малко, за да може Ханк да почувства топлината на горелката. Сгърчи се и се дръпна назад.