— Това се казва вечеря — отбелязах аз.
Едва, когато ни сложиха по още малко и приключихме с него, Сандра ме погледна.
— Кафе, моля — каза тя на келнера, който прибираше приборите. — Дърк, дай ми цигара, ако обичаш.
Подадох й пакета да си вземе, след това запалихме. Келнерът донесе кана кафе, наля ни и си отиде. Аз чаках и от време на време поглеждах към Сандра. Струваше ми се, че е прекалено качествена, за да е реална. Имаше всичко, на което повечето жени биха завидели, дори и светец не би могъл да й устои, но искрящите й зелени очи, твърди като изумруди, ме предупреждаваха, че не е безопасно да си имаш работа с нея.
— Та — казах аз, след като отпих от кафето, — за какво ще разговаряме?
— Ти си първият мъж в този скапан град, който има кураж. Трябва ми мъж с кураж.
— Какво те кара да мислиш, че аз съм такъв?
— Човек, който може да вдигне във въздуха вмирисана дупка като „Черната кутия“ и да подплаши маймуна като Ханк Смедли така, че да го накара да напусне града, не може да няма кураж.
— Откъде знаеш, че е заминал?
— Обади се половин час преди да дойда тук. Искаше да говори с Джо. Познах го по гласа и му казах, че Джо е зает и че ако желае, може да обясни за какво става дума на мен. Оплака се, че си го измъчвал, и си го принудил да признае, че Анджела Торсън му е платила, за да залее момичето с киселина. Накарал си го да се махне от града. Искаше Джо да му даде пари. — Тя замълча за малко и продължи: — Казах му да върви по дяволите и затворих. После изпратих едно от момчетата да провери. Смедли е издухал към Маями.
Аз седях и чаках мълчаливо. Знаех, че това не е всичко.
— Не казах на Джо, че знаеш за Анджела Торсън. За него тя е ценна. Ако беше научил, че стои зад историята с киселината, щеше да е сигурен, че рано или късно ще се разправиш с нея. Тогава нямаше да живееш и десет минути.
— Все едно, няма да я оставя на мира.
— За да си обясниш тази среща и този разговор с Джо — каза тя тихо, — трябва да си наясно с някои неща.
— Защо ме повика?
— Казах ти. Трябва ми човек с кураж. И сега, след като те намерих, не искам да се погубиш, докато гониш отмъщението си. Слушай, не можеш да помръднеш организацията. Джо Волински е един от големите босове във Флорида. Работата му е да събира пари. Този щат е златна мина. Всеки, който има богатства, има и някаква тайна. Хиляди са готови да плащат, за да ги оставят на мира. Големите магазини, казината, скъпите хотели, всички дават, каквото се иска от тях, за да имат защита. Волински живее в „Спаниш бей“ безплатно. Хотелът не желае да има неприятности с персонала си. Достатъчно е Джо да вдигне пръст и всички ще бъдат принудени да напуснат едновременно. Представи си скандала. От всичко това се събират много долари… Някъде около милион и половина на месец. Джо е длъжен да поддържа тази цифра или да я увеличава. Това го прави уязвим. Ако започне да не се справя, организацията ще го замени. Ето защо не иска да има неприятности в този град. От Анджела Торсън получава десет хиляди. Ако й направиш нещо, той ще загуби тези пари. Знам, че вече започват да не са много доволни от работата му. Искат по-големи приходи. В момента е като въжеиграч. Дърк, трябва да ти кажа, че единствената причина, да не те очисти веднага е, че хората те познават и си приятел с ченгетата. Не желае да се вдига шум. Разбираш ли ме?
— Защо ми казваш всичко това, Сандра? — попитах аз. — Доколкото знам, ти работиш за Джо Волински и той те цени високо.
Усмивката й беше зла и горчива.
— Ще стигна и до това. Джо те повика, защото искаше да те накара да повярваш, че ужасно съжалява за историята с киселината. Ти се хвана, че Мински е мъртъв и погребан. Джо Волински наистина лъже много убедително. Мински е дясната му ръка. Именно той, със шайката си, изравя мръсните истории на хората. Без Мински Джо е загубен. Да се отърве от Мински? Глупости! Все едно да си отреже ръката сам. Мински е жив и здрав и продължава да работи. Смедли е безмозъчен тип и организацията няма нужда от него. Ще изчезне още с пристигането си в Маями. Мински е експерт и в тази област — да отстранява нежелани хора.
Аз се наведох напред.
— Искаш да кажеш, че копелето, което лисна киселина в лицето на Сузи Лонг е живо?
Тя кимна.
— Точно това ти казах.
Поех си дълбоко въздух. Обзе ме гняв.
— Къде мога да го намеря?
— Не можеш. Дори не знаеш как изглежда.
— Нисък, широкоплещест, ходи с бяло сако и широкопола шапка.