— Е, и какво? — лицето й стана подигравателно. — Ще си махне широкополата шапка и бялото сако и ще си сложи сиво сако. Ще тръгне без шапка. Колко хиляди души в този град носят същите дрехи? Ако не ти помогна, въобще няма да разбереш кой е.
Аз я изгледах.
— А защо ти е да ми помагаш?
Лицето й заприлича на каменно, а зелените й очи се присвиха.
— Защото той уби баща ми. Каза го със съскащ шепот.
— Защо?
— За да може Джо Волински да заеме мястото му. Баща ми въртеше бизнеса във Флорида отлично. Бях му секретарка. Бяхме много близки.
Тя се отпусна назад и направи знак да й дам още една цигара.
— Ти си от мафиотско семейство?!
— Разбира се. Но сега съм червей, който гризе плода отвътре. Когато баща ми умря, се заклех над трупа му, че ще отмъстя за него. Затова ми трябва човек с кураж. — Тя се наведе напред, за да мога да запаля цигарата й. — Два червея ще свършат по-добра работа, Дърк.
Започнах да асимилирам чутото.
— И стана секретарка на Волински?
— Да. Той не разбра, че знам кой е наредил да убият баща ми. Беше го организирал много добре — блъсна го кола и шофьорът избяга. Но баща ми остави едно писмо. Бил е наясно, че Волински иска да поеме дейността му, и че Мински ще го убие. Бях секретарка на баща си повече от три години и познавах работата далеч по-добре от Джо. Можеше само да се радва, когато предложих да му стана секретарка.
— Защо го направи? На твое място нямаше да мога дори да го гледам.
— За да може хубавата му, излъскана ябълка да стане червива — каза Сандра със злата си усмивка. — Чаках шанса си повече от година. Без чужда помощ не бих могла да се справя с Джо и Мински. — Тя се втренчи в мен. — Сега намерих човек с кураж. Ще мога да отмъстя за баща си, а ти за момичето си. Имаме обща кауза.
— Според това, което ми каза, излиза, че ако Мински бъде обезвреден, Джо ще падне от въжето, върху което едва пази равновесие. Така ли е?
— Да. Естествено, бизнесът няма да замре. Джо веднага ще бъде заменен. Някой като Мински ще продължи да се рови в калта. Никой не е в състояние да спре организацията, но ние двамата можем да спрем Джо и Мински. Това ми стига.
Замислих се. Не ми се нравеше особено, че ще трябва да работя с мафиотка, но ако по този начин можеше да се добера до Мински, нямаше смисъл да бъда прекалено придирчив.
— Добре — казах след малко. — Можеш да разчиташ на мен. Какъв ще бъде първият ход?
Студените й зелени очи ме погледнаха изпитателно.
— Наистина ли, Дърк?
— Можеш да разчиташ на мен.
Тя кимна.
— Най-напред трябва да намерим Мински. Свързва се с Джо само по телефона. Крие се. Предполагам, вече се е чул със Смедли и знае, че е проговорил. Но си мисли, че го смяташ за мъртъв. Може да допусне невнимателен ход. Няма да се върне в наетия си апартамент. Плащаше наема на седмица, а не на месец. Ползваше го само, когато е в града, а Смедли беше прикритие, затова и го пусна да живее там. Трябваше да има някой, за да не бие на очи — никой не плаща за жилище, в което не живее. Както и да е, Мински лесно ще си намери друг покрив, но за нас няма да е лесно да го открием.
— Не би ли могъл да спи на яхтата „Хермес“?
Тя ме изгледа учудено.
— Кой ти каза за „Хермес“?
— Няма значение, Сандра. Поразпитах тук и там.
— Не, няма да отиде на яхтата. На нея стават разплащанията. Волински се качва само на първо число, за да прибере парите. После отива в Маями. Мински не обича яхтите. Предпочита големите пространства.
— Откъде знаеш?
— От баща си. На времето Мински работеше за него.
— Ти можеш да ми кажеш как изглежда, нали?
Сандра поклати глава.
— Никога не съм го виждала. С него съм говорила само по телефона. Има силен италиански акцент.
— Няма ли гадже?
Тя се замисли.
— Има. Веднъж Джо го попита по телефона как е някоя си Доли. Сигурно му е гадже.
Веднага си спомних за Доли Джилбърт — курвата, която живееше в „Брейкърс“. Ако тя е гаджето на Мински, нищо чудно, че толкова се изплаши, когато споменах Ханк Смедли. Май негърът също я чукаше и мамеше приятелчето си. Струваше си въпросът да се проучи внимателно.
— Знаеш ли къде ще се събират парите сега? — попитах аз като се стремях да изглеждам максимално безразличен. — След като дупката на Смедли вече не съществува, на изнудваните трябва да се каже къде да оставят доларите си.
— Не знам, но ще науча.
— Мински със сигурност ще се появи на първо число, за да ги прибере. Имаме още осем дни. Разбери къде е новото място. Ще го причакам там… Ако не го намеря преди това.
— Да — кимна тя. — Ще разбера и ще ти се обадя по телефона. Остави ми номера си.
— Има го в указателя. И още нещо, Сандра. Знаеш ли защо изнудват Анджела Торсън?