Аз продължих да стоя отвън. Мисис Смедли се върна с пълна чанта. След това още два часа не се случи нищо и тогава се започна. Отвътре се разнесоха истерични писъци, които наистина ме подлудиха. Бяха толкова безумни, че ми смразиха кръвта. Изтичах до къщата и погледнах през прозореца на всекидневната. Боже! Каква гледка! Мисис Смедли се беше свила в единия ъгъл, а Анджела пълзеше към нея с голям кухненски нож в ръка. Негърката изглеждаше спокойна и не спря да говори. Изведнъж Анджела изкрещя: „Искам да те няма, черна кучко! Искам Тери!“ — Бил замълча за миг и продължи:
— Сякаш беше някакъв филм на ужасите. Момичето бавно напредваше с ножа в ръка, а негърката стоеше, притисната в ъгъла и нямаше накъде да бяга. Изтичах до входа и натиснах звънеца. Тогава чак Анджи престана да пищи, че иска Тери. Продължих да звъня. Най-накрая се показа мисис Смедли. Лицето й беше обляно в пот и ме изгледа свирепо.
„Извинете — казвам. — От «Рийдърс дайджест» съм и искам да…“ Не успях да довърша. Трясна ми вратата под носа. Изчаках около минута, после пак погледнах през прозореца на всекидневната. Анджела седеше на един стол и блъскаше главата си с юмруци. Ножът беше на пода до нея. Мисис Смедли го вдигна и го занесе в кухнята, след това се върна и се зае с малката. Удари й такъв шамар, че тя май изгуби съзнание. После я изнесе от стаята. След малко се върнах в колата и продължих да чакам, но не се случи нищо повече. Е, това е, Дърк. Анджи наистина е луда и според мен трябва да се лекува.
— Казваш, че пищеше за брат си?
— Да, за брат си.
— Джош ми каза, че когато Тери си е отишъл, сякаш някой й е отнел слънцето. Какво е станало с него? Къде е той? Още от самото начало ми се струва, че това е ключът към всичко останало.
— Добре, и така да е. Какъв е следващият ни ход?
— Ще отида да поговоря с мисис Торсън. Само тя е в състояние да каже какво става с дъщеря й. Двамата души, от които бихме могли наистина да научим какво всъщност се е случило, са Джош и Хана Смедли. Съжалявам, Бил, но ще трябва да се върнеш и да продължиш да наблюдаваш къщата. Аз ще посетя мисис Торсън и ако имам късмет, ще успея да разбера нещо.
Бил простена.
— Добре. Щом смяташ, че е нужно… Да тръгваме.
На излизане от ресторанта, Бил попита:
— Докога искаш да стоя там? Цяла нощ ли?
— Ослушвай се, Бил. Опитай се да разбереш какво става. След като поговоря с мисис Торсън, ще дойда при теб. Изчакай ме.
Минахме покрай къщи, колкото да взема колата си и се отправихме към резиденцията на Торсън. Бил продължи по пътя към малката къща, а аз спрях пред оградата до входа за голямата.
Когато се приближавах в ситния дъжд, видях, че всички прозорци са тъмни, без тези на Джош Смедли.
Очевидно мисис Торсън беше излязла. Поколебах се известно време и реших пак да поговоря със стария негър. Беше към девет и половина. Помислих си, че може би тя ще се върне скоро и дръпнах верижката на звънеца. Вратата се отвори, едва когато направих това четири пъти.
Джош се втренчи в мен.
— Мистър… Уолъс — каза той, — мисис Торсън я няма.
— Искам пак да говоря с теб, Джош — отговорих аз и се промуших вътре с рамото напред.
Той ме пусна и се заклати след мен по дългия коридор към стаята си. Личеше си, че е пил много. Влязохме и седнахме. На масата до него имаше бутилка скоч и полупразна чаша. Джош сви черните си ръце в скута си и ме погледна със стъклен поглед.
— Чу ли за Ханк?
— Да, мистър Уолъс. Предупреждавах го, предупреждавах го… но той само ми се смееше. Смяташе, че някой друг ще се погрижи за него. Моля се сега най-после да е намерил покой…
— Спомена, че Тери и Анджи са били много близки — казах аз. — Колко близки, Джош? Искам да знам точно.
— Не разбирам, мистър Уолъс.
— Помисли си, Джош. Колко близки бяха?
— Тя го боготвореше. Когато той отиваше в музикалния салон, за да свири, тя седеше с часове на стълбите пред вратата и слушаше. Ето колко близки — Джош поклати тъжно глава и отпи глътка уиски.
— Когато мистър Тери напусна дома, тя се промени. Стана ужасна. Само жена ми можеше да се справя с нея.
— Според мен, в състоянието, в което е била, Анджела е решила, че Тери ще се върне, ако мистър Торсън умре. Той се е махнал заради баща си. Имам ли право да мисля така?
Джош се размърда смутено.