Към тази отрепка не изпитвах и грам от съжалението, което изпитвах към Джош Смедли. Безумен кретен, който е в състояние да продава хероин на недорасли хлапета, напълно заслужава да му се случат и най-големите ужаси.
Станах, пуснах другата стодоларова банкнота на леглото до него и отидох при Бил, който чакаше до вратата. Слязохме внимателно по гнилите скърцащи стълби и излязохме навън, на чист въздух.
— Чух всичко — каза Бил, докато отивахме към колата. — Ясно е какво е станало с Тери. Мистър и мисис Торсън са отгледали две прекрасни деца.
Отключих.
— Случва се и това. Самите те също не са били прекрасни родители.
Седнахме и останахме мълчаливи в продължение на доста време. Накрая Бил каза:
— Добре. Ханк е мъртъв. Анджи е на сигурно място. Тери е мъртъв. Остава Мински, нали?
— Точно така — отговорих аз. — Досега беше лесно, но с Мински няма да е така. Ще се видя със Сандра след два часа. Искам да разбера докъде е стигнала. Ще действаме довечера.
Запалих двигателя.
— Да се прибираме вкъщи.
В ресторант „Трите рака“ ме посрещна Уоли с ослепителната си усмивка.
— Мис Уилис ви очаква, мистър Уолъс. Вече знаете пътя, нали?
Кимнах, изкачих се по стълбите, почуках на вратата и влязох.
Сандра седеше на масата. Пред нея имаше голям шейкър за коктейли и две чаши.
— Здравей, Дърк — поздрави ме тя и махна към шейкъра. — Обслужвай се.
Седнах срещу нея.
— Не сега — отговорих и я погледнах.
Беше с бяла рокля и гъстата й черна коса падаше свободно върху загорелите от слънцето рамене. Зелените й очи блестяха. Реших, че това е най-сексапилната и най-зла жена, която някога съм виждал и която се надявам никога повече да не видя.
— И така? — попита тя, като си наля мартини от шейкъра. — Какво имаш да ми кажеш?
Джо Волински този път ще прибере с десет хиляди долара по-малко. Тя стана сериозна.
— Защо?
Разказах й накратко за Анджела Торсън.
— Няма повече да вземат парите й — казах в заключение. — Твоите хора не могат да изнудват човек, затворен в лудницата.
Тя се облегна и се засмя. Смехът й беше остър, метален.