Когато се качих в колата, си помислих, че следващият ден може би щеше да бъде интересен. Горях от нетърпение да видя Анджела Торсън.
Гленда Кери ме изслуша, като от време на време си записваше нещо.
— Мисис Торсън иска да приключим бързо — казах в заключение. — Смята, че вземаме прекалено скъпо.
— Всички смятат така, но въпреки това продължават да ни търсят — отбеляза тя с хладна усмивка. — Какво смяташ да направиш?
— Ще отида до банката, ще проследя Анджела, ще видя къде оставя парите и с малко късмет ще разбера за какво става дума. Накарах Бил да се поразрови в миналото на Торсън.
Тя кимна:
— О’кей, действай.
Протегна ръка към телефона.
Заварих Бил седнал пред пишещата машина и му разказах подробно за разговорите си с мисис Торсън и Хоръс Аклънд.
— Засега толкова — казах накрая. — Само едно ме притеснява. Не мога да разбера защо мисис Торсън, която явно и пет пари не дава за дъщеря си, е решила да ни наеме срещу толкова тлъста сума, за да научи дали не я шантажират. Защо? Това искам да знам. Тук има нещо гнило, което ме безпокои.
— Това не е наш проблем, Дърк — отговори Бил. — Наели са ни, за да разберем дали шантажират едно момиче и ако е така, да узнаем за какво. Подбудите и мотивите на мисис Торсън не ни засягат.
— Според мен те са много интересни. Горя от нетърпение да видя Анджела. Ще трябва да действаме много внимателно, Бил. Ще отида в банката и ще чакам да ми я покажат. Ти ще стоиш отвън и когато ти дам знак, ще тръгнеш след нея. И двамата ще сме с коли. Едва ли Анджела би тръгнала пеша с толкова пари. Не бива да я изпускаме. Предполагам, че ще ни заведе направо при изнудвача.
— О’кей, Дърк. Нищо чудно да се окаже и толкова просто.
— Кажи ми сега какво разбра ти.
— И то не е безинтересно. Цяла сутрин се рових в изрезките на „Хералд“, посветени на Торсън. Няма никакво съмнение, че е бил голяма клечка. Старши съдружник в „Торсън & Чартърис“ — най-големите борсови посредници в града. Имат представителство и в Ню Йорк, но основният им бизнес е с най-богатите хора в този град. Торсън е имал магьосническата способност да подбира най-добрите акции и облигации, да надушва точно момента, в който да купува и да продава. Сключвал е отлични сделки не само за клиентите си, но и за самия себе си.
На тридесет и пет години се е оженил за Катлийн Ливингстън, чийто баща е Джо Ливингстън. Джо се е занимавал с добив на нефт, но непосредствено след сватбата е банкрутирал. Три от кладенците му пресъхнали. Катлийн извадила голям късмет с този брак, защото скоро след това семейството й останало без пукната пара. Имат две деца — Терънс и Анджела. Във вестниците за тях няма нищо интересно, но пък е пълно с описания на приемите на майка им и на начините, по които е пилеела парите на мъжа си. Дори и сега я смятат за една от най-големите светски дами на града. Хората се тълпят на увеселенията й и я използват кой както може.
Миналата година, на шестдесет и две, мъжът й е бил намерен мъртъв в библиотеката си. Отдавна е имал увредено сърце и през последните десет години докторът му непрекъснато се е опитвал да го закрепи. Винаги е живял много напрегнато — трупал е и се е грижел за богатствата на много влиятелни хора в този град. Лекарят и мисис Торсън не са били изненадани от смъртта му, а и медицинското заключение е съвсем недвусмислено. Съдебният медик е бил озадачен единствено от факта, че починалият е успял да получи грозно разкъсване в областта на слепоочието, но експертите са категорични, че това е станало след инфаркта. Според тях се е ударил в ръба на бюрото при падането. Камериерът, Джош Смедли, който служи в дома му от много време, свидетелства, че чул нещо като тежко тупване и веднага отишъл да види какво става. Намерил господаря си мъртъв. Проверил дали диша с малко огледалце, което намерил на бюрото. Естествена смърт. Най-искрени съболезнования на вдовицата и семейството изказва и съдебният лекар, Херберт Доусън. Изглежда и той е много добър приятел на мисис Торсън. Така. Тя наследява всичко, за да може да поддържа приемите си на ниво, Анджела получава петнадесет хиляди на месец, а мистър Терънс не получава нищо.
— Добре, Бил — казах аз. — Доста интересно. Замислих се за момент и свалих краката си от бюрото.
— Както казваш, не е наша работа да се занимаваме с каквото и да било друго, освен с въпроса за шантажа. И все пак, миналото на това семейство ме интересува. Интересува ме сина, Терънс, а също и този пиян камериер, Джош Смедли. Добре, хайде за начало да заведем досие. Знаеш що за птица е полковникът. Когато се върне, ще иска да се запознае с всички подробности.