Това ясно означаваше: „Господарю, ето с какви въпроси се занимавам, а и с много други, които дълго бих могъл да ви изброя. Мислите ли, че ще можете да минете без мен?“
Вироглавия се обърна към чичо си Валоа, сякаш го молеше за помощ.
— Месир дьо Марини — каза Валоа, — кралят не ни е свикал днес за разглеждане на тези проблеми. Ще ги изслуша по-късно.
— След като не съм бил предупреден за дневния ред на съвета, монсеньор, не можех да отгатна.
— Кралят, месир — поде Валоа, без да обърне ни най-малко внимание на забележката му, — иска да чуе мнението ви по повод първата грижа, която трябва да има като добър владетел: грижата за потомството си и за осигуряване на наследник на трона.
— Точно така, месир — заяви кралят, като се опита да заговори царствено. — Мой пръв дълг е да осигуря наследник на трона, а за това ми трябва съпруга…
След тези думи отново не намери какво да каже. Валоа отново взе думата.
— Кралят смята, че още отсега трябва да избере друга съпруга и е спрял вниманието си на принцеса Клеманс Унгарска, дъщеря на крал Карло Мартело и племенница на Неаполския крал. Искаме да чуем мнението ви, преди да пратим посланици.
Думата „искаме“ изненада неприятно не един член на съвета. Нима монсеньор дьо Валоа управляваше? Филип дьо Поатие наклони глава към граф д’Еврьо.
— Ето защо най-напред ми погалиха ухото с перството — прошепна той, а после високо попита:
— Какво е мнението на месир дьо Марини по този въпрос?
Така той умишлено допусна некоректност спрямо по-големия си брат, защото бе право на суверена и само на него да подканва съветниците да изкажат мненията си. Никой не би дръзнал да прояви подобно незачитане в някое съвещание на крал Филип. Но днес като че ли всеки командуваше. И щом чичото на новия крал си даваше вид че ръководи съвета, и братът можеше да си позволи същите волности.
Марини леко изпъчи едрия си гръден кош.
— Унгарската принцеса без съмнение притежава всички качества, за да бъде кралица, щом мисълта на краля се е спряла на нея. Но, ако изключим обстоятелството, че е племенница на монсеньор дьо Валоа; което естествено е достатъчно, за да я обичаме, не виждам какво би донесъл на кралството този съюз. Баща й, Шарл Мартел, отдавна умря и бе унгарски крал само формално.
Брат й, Шаробер…
За разлика от Шарл дьо Валоа той произнасяше двете имена на френски.
— … брат й Шаробер успя най-сетне миналата година след петнадесет години домогвалия и борби да вземе маджарската корона, която не се крепи особено устойчиво на главата му. Всички владения на Анжуйската династия вече са разпределени между членовете на многочисленото семейство, което се е разляло по земята като зехтин по покривка. Скоро френското кралско семейство ще изглежда само като клон на анжуйското.13
От този брак не може да се очаква никакво увеличение на територията ни, а крал Филип толкова държеше на това, никаква военна помощ, защото всички тези далечни владетели си имат достатъчно грижи да заздравяват властта в собствените си земи. С други думи, Ваше Величество, сигурен съм, че баща ви щеше да се противопостави на съюз, при който зестрата би включвала повече облаци, отколкото земи.
Монсеньор дьо Валоа беше станал моравочервен и неспокойно раздвижи крака под масата. Всяка фраза на Марини вероломно бе насочена срещу него.
— Много ви е лесно, месир, да се позовавате на онзи, който е в гроба. Бих ви възразил, че добродетелността на кралицата струва повече от една провинция. Прекрасните съюзи с Бургундия, така добре комбинирани от вас, не се оказаха толкова изгодни, че да ви вземем за арбитър в тази област. Позор и горчивини — ето какъв бе резултатът.
— Да, така е! — внезапно се обади Вироглавия.
— Ваше Величество — отвърна Марини с отсянка на умора и презрение, — вие бяхте много млад, когато баща ви ви ожени, а монсеньор дьо Валоа съвсем не изглеждаше толкова враждебно настроен тогава, нито впоследствие, щом само преди две години реши да ожени собствения си син за сестрата на съпругата ви, за да се сроди по-близо с вас.
Валоа прие удара и петната по бузите му пламнаха още повече. Наистина бе сметнал за ловък ход женитбата на сина си Филип с по-малката сестра на Маргьорит, наричана Жана Малката или Куцата, защото единият й крак бе по-къс от другия.14
13
Династията Анжу-Сицилия е така свързана с историята на френската монархия през XIV век и толкова често ще бъде споменавана в нашия разказ, че ни се струва необходимо да дадем известни обяснения на читателя относно нея.
В 1246 година Шарл, граф на Валоа и Мен, син на Луи ХШ и седми брат на Луи Свети, се оженил за графиня Беатрикс, която му донесла, според израза на Данте, „Прованс в зестра“. Избран от Светия престол за поддръжник на църквата в Италия, бил коронясан за крал на Сицилия в Сан-Джовани Латерано в Рим през 1265 г.
Такъв е произходът на този клон от фамилията на Капетите, известен под името Анжу-Сицилия, чиито владения и женитби се разпростират бързо из цяла Европа.
Синът на Шарл I Анжуйски, Шарл II, наречен Куция (1250 — 1309), крал на Неапол, Сицилия и Ерусалим, Пулийски херцог, принц на Салерно, Капуа и Таренто, се оженил за Мария, сестра и наследница на унгарския крал Ладислав IV. От този съюз се родили:
Маргьорит, първа съпруга на Шарл дьо Валоа, брат на Филип Хубави.
Карло Мартело, титулярен крал на Унгария
Луи Анжуйски, епископ на Тулуза
Роберто, крал на Неапол
Филип, принц на Таренто
Ремон Беранже, граф д’Андриа
Жан-Тристан, станал монах
Жан, херцог на Дурацо
Пиер, граф д’Еболи и дьо Гравина,
Мария, съпруга на Санчо Арагонски, крал на Майорка
Бланш, съпруга на Жак II Арагонски
Беатрис, омъжена най-напред за маркиз д’Есте, а после за граф Бертран де Бо
Елеонор, съпруга на Фредерик Арагонски.
Първородният син на Шарл Куция, Карло Мартело, оженен за Клеманс Хабсбургска, за когото кралица Мария искала настойчиво наследството на унгарския трон, умрял в 1296 година. Той оставил син, Шарл-Робер, наречен Шаробер, който след петнадесетгодишна борба успял да увенчае главата си с унгарската корона, и две дъщери, едната от които се омъжила за виенския престолонаследник Жан II, а другата, Клеманс, станала втора съпруга на Луи X Вироглавия.
Вторият син на Шарл Куция, Луи Анжуйски, се отказал от всичките си наследствени права и станал монах. Като епископ на Тулуза той умрял на двадесет и три години в замъка Бриньол в Прованс. При папа Жан XXII през 1317 година бил канонизиран.
След смъртта на Шарл Куция в 1309 година неаполската корона се паднала на третия му син, Робер.
Четвъртият син, Филип, принц на Таренто, станал титулярен император на Константинопол посредством брака си с Катрин дьо Валоа-Куртьоне, дъщеря от втория брак на Шарл дьо Валоа.
Династия, баснословно плодовита и дейна, Анжу-Сицилия наброявала двеста деветдесет и девет владетелски корони и дванадесет светци.
14
Женитбата на Филип дьо Валоа и Жана Бургундска, сестра на Маргьорит, наречена Жана Куцата, била чествувана през 1313 година.