В знак на благодарност за толкова услуги предишната година Едуард бе удостоил първия съветник на френския крал с доживотна пенсия от хиляда ливри.15
Сега бе ред на Марини да се обърне към английския крал и да му поиска услуга. За добрите отношения между двете кралства бе важно да се запази досегашната политика на Франция спрямо Англия.
„… Става дума за нещо повече от благоволението, с което се ползвам, или богатството ми. Сам ще се убедите, че е застрашен мирът в двете империи, за който аз съм и ще бъда винаги ваш най-верен служител.“
Той накара да му препрочетат писмото и нанесе известни поправки.
— Препишете го и дайте да го подпиша.
— С конниците ли да го изпратим? — попита секретарят.
— О, не. Ще го подпечатам с малкия си печат.
Секретарят излезе. Марини разкопча робата си: вратните му жили се бяха издули от напрежение.
„Бедно кралство! — помисли си той. — В какъв хаос и нищета ще го хвърлят, ако не се противопоставя. Нима съм градил толкова много, за да видя всичките си усилия унищожени?“
Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните интереси. Марини се намираше точно в такова състояние и затова бе готов, без ни най-малко да си дава сметка, да действува против кралството от мига, когато ограничаваха възможността му да го ръководи.
В такова разположение на духа той прие брат си, архиепископа.
Жан дьо Марини, висок, скован във виолетовата си мантия, винаги се държеше изкуствено и кралският съветник не обичаше това. Всеки път бе изкушен да каже на по-малкия си брат: „Запази това изражение за канониците си, щом ти харесва, но не и с мен, който съм те виждал да се лигавиш над супата си и да се секнеш с пръсти!“
Разказа му накратко за заседанието, което бе напуснал, и му предаде нарежданията си със същия нетърпящ възражение тон, с който говореше на подчинените си.
— Не искам засега папа, защото докато няма папа, това злобно кралче е в ръцете ми. Не трябва следователно да има събрани на едно място кардинали, готови да изслушат Бувил, когато се върне от Неапол. В Авиньон не бива да цари сговор. Да спорят и да се карат. Ще направите всичко необходимо, братко, за да бъде така.
Жан дьо Марини, който отначало изглеждаше възмутен от онова, което му съобщи Ангьоран, се начумери, щом стана дума за конклава. За миг се замисли, загледан в епископския си пръстен.
— Е, братко? Чакам съгласието ви — подкани го Ангьоран.
— Знаете, братко, че единственото ми желание е да бъда във всичко на вашите услуги и си мисля, че бих могъл по-добре да го сторя, ако стана кардинал един ден. А всявайки в конклава повече разногласия, отколкото има сега, се излагам на опасността да загубя приятелството на един или друг кандидат за папа например Франческо Каетани и ако по-късно бъде избран, той ще ми откаже кардиналската шапка.
Ангьоран избухна:
— Кардиналска шапка! Намерил сте кога да говорите за нея! Клети ми Жан, ако въобще някой ден я получите, единствено аз бих я сложил на главата ви, както вече ви осигурих митрата, но ако от глупави сметки пощадите враговете ми, например този Каетани, уверявам ви, че скоро ще тръгнете не само без кардиналска шапка, а и без обувки като жалък монах, отпратен в някой манастир. Прекалено бързо забравяте какво ми дължите, Жан, и от каква неприятност ви измъкнах само преди два месеца, заради злоупотребата с имуществото на тамплиерите. Добре, че се сетих — добави той и погледът му под гъстите вежди стана още по-искрящ и проницателен, — успяхте ли да унищожите доказателствата, оставени така неблагоразумно у банкера Толомей, с които си бяха послужили ломбардците, за да ме принудят да отстъпя?
Архиепископът кимна с глава и жестът му можеше да бъде изтълкуван като потвърждение, но тутакси стана по-покорен и помоли брат си да му даде точни указания.
— Изпратете в Авиньон двама пратеници, абсолютно доверени духовни лица, напълно зависещи от вас. Накарайте ги да се поразходят в Карпантра, Шатоньоф, Оранж, навред, където са пръснати кардиналите, и да разпространят убедително сред тях, уж от името на френския двор, съвсем противоречиви твърдения. Единият ще съобщи на френските кардинали, че новият крал ще се съгласи папата да се върне в Рим. Другият ще каже на италианците, че сме склонни да установим Светия престол още по-близо до Париж, за да бъде по-зависим от нас. В крайна сметка това е самата истина, тъй като кралят е неспособен да реши този въпрос, а Валоа иска папата да бъде в Рим, докато аз държа да остане във Франция. Кралят има само една мисъл в главата си — да анулира брака си, — и не вижда по-далеч от това. Ще го постигне, но само когато аз пожелая, и то от папа, удобен на мен… Така че засега нека забавим избора му. Ще внимавате двамата ви пратеници да не установят връзка помежду си. Желателно би било изобщо да не се познават.
15
Нищо по-трудно за установяване и нищо по-спорно от стойността на парите през вековете. Толкова промени, девалвации и най — различни правителствени мерки са засягали техния курс в даден момент, че специалистите никога не успяват да постигнат съгласие.
Не могат да се посочат равностойни цени на хранителните стоки, дори и на основните измежду тях, защото тия цени се различавали чувствително понякога от година на година в зависимост от изобилието или недостига на продуктите, както и в зависимост от налаганите от държавата такси. Периодите на глад били чести и цените, споменати от хроникьорите, в много случаи са цени „на черния пазар“ и това дава невярна представа изобщо за покупателната способност на съответната епоха. Освен това някои стоки от най-широко потребление днес били малко разпространени през Средните векове и затова били по-скъпи. За сметка на това пък поради ниско платената работна ръка манифактурните произведения били сравнително евтини. Сравнителната стойност на златото в тегло би могла да се стори по-добра база за изчисление. Но ни уверяват, че златото днес се поддържа изкуствено на много по-висока цена от реалната му стойност. Трудно ни е вече да установим равностойния размер на франка през 1914 година. Как тогава можем да се домогваме до точни изчисления на ливрата през 1314 година?
Като сравнихме различните специализирани трудове, предлагаме на читателя за удобство, без да скриваме от него, че грешката в изчисленията ни може да стигне от петдесет до сто процента, приравняването на сто днешни франка на една ливра от началото на XIV век. Разходите на кралството по времето на Филип Хубави, освен през военните години, достигали средно 500000 ливри, което общовзето представлява бюджет от 50 милиона или 5 милиарда стари франка.
Да не забравяме, че старите и новите ни франкове поставят сериозни капани пред бъдещите историци.