Така продължи цяла седмица. Идваха, преструвайки се, че са били повикани, и надявайки се наистина да ги повикат, тъй като, затворен в кабинета си, монсеньор дьо Валоа се допитваше до мнозина. Появи се също — истински призрак от миналия век, — поддържан от белобрад щитоносец, старият благородник дьо Жоенвил, рухнал и смален от възрастта. Наследствен сенешал на Шампания, съратник на Луи Свети по време на кръстоносния поход през 1248 година и негов неуморен венцехвалител, той беше на деветдесет и една година. Полусляп, с гуреливи клепачи и оглупял, той поднесе на граф дьо Валоа уверенията на бившето рицарство и на феодалите, че стоят на негова страна.
За пръв път от тридесет години насам партията на бароните вземаше надмощие. И наблюдавайки блъсканицата на хората, които бързаха да се присъединят към нея, човек би казал, че истинският двор бе не в двореца Сите, а в дома на Валоа. Кралско жилище впрочем. Нито една греда по таваните, която да не е украсена с резба, нито една камина, над която да не стоят гербовете на Франция, Анжу, Валоа, Перш, Мен или Романия, а дори и емблемите на Арагон или имперският герб на Константинопол, тъй като Шарл дьо Валоа бе носил мимолетно и чисто формално арагонската корона, а после и короната на Източната римска империя. Навред подът бе покрит с губери от Смирна, а стените — с кипърски килими. Бюфетите и полиците бяха отрупани с искрящи изделия от злато и сребро, от емайл и богато орнаментирано позлатено сребро.
Но пищната и внушителна фасада прикриваше страшна проказа — липса на пари. Поне три четвърти от всички тези чудеса бяха заложени, за да покрият баснословните разходи в този дом. Валоа обичаше външния блясък. Масата му се струваше празна, ако на нея нямаше поне шестдесет сътрапезници, въобразяваше си, че е сведен до меню на покаяник, ако няма поне двадесет различни блюда на вечер. Както бе ненаситен на почести и титли, така бе ненаситен на скъпоценности, дрехи, коне, мебели, съдове. Трябваше да притежава прекалено много от всичко, за да има чувството, че притежава достатъчно.
Всеки около него се възползуваше от този разкош. Мао дьо Шатийон, третата графиня дьо Валоа, умееше да трупа рокли и украшения и нито една принцеса във Франция не бе така обшита с перли и скъпоценни камъни като нея. Филип дьо Валоа, първородният син, чиято майка бе анжуйска и сицилийска принцеса, обичаше падуански брони и кордовски ботуши, северни дървени копия и немски шпаги.
Никой търговец не връщаше стоката си, ако предложеше нещо рядко или пищно и ако бе достатъчно хитър, да даде да се разбере, че някой друг благородник би могъл да я купи.
Бродерачките към двореца и в града не смогваха да изпълняват поръчките за подризници, хоругви, килимчета за седла, конски наметала, връхни дрехи за монсеньора и жена му.
Доставчикът на вино крадеше от виното, конярите крадяха от фуража, шамбеланите — от свещите, и готвачът — от подправките. Както се грабеше от бельото, така се прахосваше и в кухнята. И това бе само най-обичаен, всекидневен разход.
Защото граф дьо Валоа трябваше да посреща и други нужди.
Плодовит баща, той имаше безброй дъщери от трите си брака. Заженеше ли някоя, биваше принуден да задлъжнява все повече, за да може зестрата и сватбената церемония да отговарят на троновете, край които избираше зетьовете си. Тази мрежа от бракове стопяваше богатството му.
Притежаваше, разбира се, огромни владения, най-обширни след владенията на краля. Но доходите от тях едва покриваха вече само лихвите на заемите му. Кредиторите го притесняваха с всеки месец все повече. Ако не трябваше така спешно да възстанови доверието в платежоспособността си, монсеньор дьо Валоа нямаше така да бърза да вземе в свои ръце държавните работи.
Само че след някои двубои победителят се оказва по-затруднен от победения. Вземайки в свои ръце хазната, Валоа всъщност не взе нищо. Пратените от него хора в наместничествата и превотствата, за да приберат известни суми, се връщаха с нещастни изражения. Пратениците на Марини ги бяха изпреварили навсякъде и в касите на превотата не бе останало ни едно дьоние16: бяха изплатили всички задължения, за да представят „чисти сметки“!
И докато в партера на двореца му цяла тълпа се грееше и пиеше на негов гръб, в кабинета си на първия етаж Валоа приемаше посетител след посетител и се чудеше как да напълни не само собствената си, но и държавната каса.
Една сутрин в края на същата седмица той се бе затворил с братовчед си Робер д’Артоа. Чакаха още едно лице.