За да се отърве и от Гучо, тя му заповяда да помогне на художника да отнесе четките си. Със същия тон изпрати и знатната дама другаде да бродира.
Като отстрани по този начин свидетелите, тя се върна при Бувил.
— И така, месир, вие си заминавате за Франция.
— С безкрайно съжаление, Ваше Величество, защото сърдечният прием, оказан ми тук…
— Тъй или иначе — прекъсна го тя, — вашата мисия е изпълнена или най-малкото почти изпълнена.
Черните й очи бяха втренчени в очите на Бувил.
— Почти, Ваше Величество?
— Искам да кажа, че въпросът принципно е уреден, защото синът ми кралят и самата аз одобряваме проекта. Но съгласието ни, месир… — тя стисна челюсти и жилите на шията й изскокнаха, — … не забравяйте, че това съгласие зависи от едно условие. Защото макар да се смятаме много почетени от намерението на братовчед ни, френския крал, макар да сме готови да го обичаме с чисто християнска вярност и да му осигурим многочислено потомство, защото жените в семейството ни са плодовити, не по-малко вярно е, че окончателният ни отговор все пак зависи от по-бързото и действително освобождаване на господаря ви от Маргьорит Бургундска. Не бихме могли да се задоволим с разтрогване на брака, извършено от услужливи епископи, което би могло да бъде оспорено от по-висша църковна инстанция.
— Скоро ще издействуваме анулиране на брака, Ваше Величество, както имах вече честта да ви уверя.
— Месир, говорим на четири очи. Не уверявайте в нещо, което още не е станало.
Бувил се изкашля, за да прикрие затруднението си.
— Анулирането на брака на краля е първата грижа на монсеньор дьо Валоа. Той ще направи всичко възможно, за да го ускори, и според него това е вече почти свършен факт…
— Да, да — промърмори недоволно старата кралица. — Познавам зет си! На думи няма нищо невъзможно за него и конете му са здрави и читави, докато не ги е вкарал в дола.
Макар че дъщеря й Маргьорит бе умряла преди петнадесет години и Шарл дьо Валоа се бе преженил два пъти след това, тя все още го наричаше „зет ми“.
— Разбрали сме се също, че няма да дадем земя. Струва ми се, че Франция си има достатъчно. Неотдавна, когато дъщеря ми се омъжи за Шарл, тя му занесе в зестра Анжу и това не беше малко. Но затова пък по-миналата година, когато една дъщеря от втория брак на Шарл се омъжи за сина ни, владетеля на Таренто, тя ни донесе Константинопол.
И старата кралица махна с подпухналата си ръка, за да намекне, че красивата титла е вятър и мъгла.
Зад тях, застанала до отворения прозорец и загледана в морето, Клеманс присъствуваше с чувство на неловкост на този разговор. Нима любовта трябваше да се съпътствува от такива предварителни уговорки, които напомняха обсъждане на клаузи на договор? Та нали в крайна сметка ставаше въпрос за щастието и живота й? Без да я питат, бяха отказали от нейно име на толкова кандидати, сметнати за неравностойни! И ето че й се предлагаше френският трон, докато само месец преди това се питаше дали няма да бъде принудена да стане монахиня! Струваше й се, че баба й говори много рязко. Самата тя бе склонна да се отнася по-внимателно към тази възможност, да не предявява такава придирчивост към каноническото право… Далеч в залива един кораб с висока палуба издуваше платна към бреговете на Северна Африка.
— На връщане, Ваше Величество — каза Бувил, — ще се спра в Авиньон по нареждане на монсеньор дьо Валоа. И скоро ще имаме папата, който ни липсва.
— Ще ми се да ви вярвам — отвърна Мария Унгарска, — но искаме всичко да бъде уредено до лятото. Имаме кандидати за ръката на принцеса Клеманс. И други владетели я искат за съпруга. Не можем да ви дадем прекалено дълъг срок.
Жилите на шията й отново се издуха.
— Знайте, че в Авиньон наш кандидат е кардинал Дюез — продължи тя. — Много бих искала и френският крал да се спре на него. Ако той стане папа, много бързо ще получите анулиране на брака, тъй като ни е много задължен и е изцяло спечелен за каузата ни. Освен това Авиньон е в Анжу, наше владение, естествено под върховната власт на френския крал. Не забравяйте това.
Сбогувайте се със сина ми и дано всичко стане така, както желаете… Преди лятото, месир, преди лятото, напомням ви!
Бувил се поклони и се оттегли.
— Бабо — каза разтревожена Клеманс, — мислите ли, че…
Старата кралица лекичко я потупа по ръката.
— Всичко е в божиите ръце, мое дете, и ни се случва само онова, което той желае.
Тя също излезе.
„И крал Луи може да има други принцеси предвид помисли си Клеманс, когато остана сама. — Разумно ли е да го притесняваме така и няма ли да насочи на друга страна избора си?“ Тя стоеше пред статива със скръстени ръце, заела неволно позата от портрета. „Дали на някой крал ще му бъде приятно да целуне тези ръце?“ — попита се принцесата.