И така, Луи X държеше вече в ръцете си заключението на комисията, прието с шест гласа срещу два, и все пак се колебаеше да го парафира. Колебанието му жестоко оскърбяваше брат му.
— Сметките на Марини са чисти. Представих ви доказателства — повтори Филип дьо Поатие. — Ако сте искали друг доклад, а не този, който отразява истината, трябваше да назначите друг докладчик, а не мен.
— Сметките!… — отвърна Луи X. — Кой не знае, че можеш да ги накараш да кажат това, което искаш. Кой не знае също, че обичате Марини!
Поатие изгледа брат си със сдържано презрение.
— Не държа на нищо, Луи, освен на кралството и справедливостта. Затова ви представям за подпис оправдателния акт, който трябва да дадем на Марини.
Всички противоположности в темперамента, които съществуваха между Филип Хубави и Шарл дьо Валоа, проличаваха и между Луи X и Филип дьо Поатие. Само че ролите този път бяха разменени. Неотдавна царуващият брат притежаваше действително всички качества на крал и Валоа играеше край него ролята на заядливец. Сега заядливецът царуваше, а по-малкият му брат проявяваше способности на владетел. Цели двадесет и девет години Валоа си мислеше: „Ех, как не съм се родил пръв!“ А сега Поатие започваше да си казва, с повече основание: „Сигурно щях по-достойно да заемам мястото, отредено по рождение на брат ми.“
— А и сметките не са всичко. Други неща не ми харесват твърде — каза Луи. — Например това писмо от английския крал, който ми препоръчва да окажа на Марини същото доверие, както баща ми, и изтъква заслугите на Марини към двете кралства…
— Нима само защото нашият зет ви дава мъдър съвет, веднага трябва да не се вслушате в него?
Луи X отвърна поглед и се размърда в креслото си. Той отговаряше уклончиво и явно искаше да печели време.
— Ще изчакам да чуя Бувил, преди да се произнеса. Преди малко ми съобщиха, че се е върнал.
— И какво общо има Бувил с решението ви?
— Искам да узная новините от Неапол и какво става с конклава — отвърна раздразнен Вироглавия. — Не искам да действувам против вуйчо ни Шарл точно когато той ми намира съпруга и ми избира папа.
— Значи сте готов да пожертвувате на прищевките на вуйчо ни един честен министър и да отстраните от властта единствения човек, който в този момент умее да ръководи държавните дела? Внимавайте, братко. Няма да можете да се спрете посред път. Видяхте, че докато се ровехме в сметките на Марини, сякаш е бил недобросъвестен служител, всички във Франция продължаваха да му се подчиняват, както в миналото. Ще се наложи или да му върнете цялата предишна власт, или да го смъкнете напълно, като го обвините в измислени престъпления и го накажете за верността му. Избирайте. На Марини може би ще му трябва още цяла година, за да ви даде папа, но той ще ви избере такъв, който да се съобразява с интересите на кралството. — Вуйчо ни Шарл ще ви обещае папа от днес за утре. И на него навярно ще му е нужно пак толкова време, но ще ви натресе някой Каетани, който ще пожелае да се върне в Рим и оттам ще назначава епископите ви и ще ръководи всичко в кралството ви.
Той взе финансовия акт, който бе изготвил, доближи го до очите си, защото бе късоглед и го препрочете за последен път: