Разчистил всички пътища, можеше сега да посрещне красивата неаполска принцеса и се виждаше изживяващ край нея дълго славно царуване.
Позвъни на дежурния шамбелан.
— Поръчах да извикат месир дьо Бувил. Дойде ли?
— Да, господарю. Той чака заповедите ви.
В този миг стените на двореца отекнаха от глух удар.
— Какво е това? — попита кралят.
— Статуята, господарю, трябва да е паднала.
— Добре…
Кажете на Бувил да влезе.
И се накани да приеме бившия главен шамбелан.
В галантерийната галерия статуята на Ангьоран лежеше върху плочите. Въжетата се бяха плъзнали малко бързо и двадесетте квинтала камък грубо се строполиха на земята. Краката на статуята се счупиха.
В първата редица зяпачи Спинело Толомей и племенникът му Гучо Бальони съзерцаваха поваления колос.
— Дочаках това! Дочаках това!… — шепнеше капитанът на ломбардците.
Той не проявяваше, като монсеньор дьо Валоа от прозореца, показния си триумф, но и неговата радост не беше примесена с тъга. Изпитваше пълно доволство. Толкова пъти под властта на Марини италианските банкери бяха треперели за имуществата си и дори за кожата си! Отворил едното си око и притворил другото, месер Толомей най-сетне дишаше свободно.
— Този човек не беше наш приятел — каза той. — Бароните се гордеят, че са го повалили, но и ние имаме не малък дял в това. Гучо, ти много ми помогна. Държа да те възнаградя и да те включа по-добре в работата ни.
Имаш ли някакво желание?
Те се разхождаха между сергиите на галантеристите. Гучо наведе тънкия си нос и черните си мигли.
— Бих искал да ръководя кантората ни в Нофл, вуйчо!
— Какво? — извика изненадано Толомей. — Това ли е цялата ти амбиция? Някаква селска кантора с трима служещи, които са напълно достатъчни. Мечтите ти са премного скромни!
— Много обичам тази кантора — отвърна Гучо — и съм сигурен, че може да се разрасне.
— А пък аз съм сигурен, че любовта, а не банката, те влече натам… Дьомоазел дьо Кресе, нали? Видях сметките. Тия хора са не само наши длъжници, ами ги и храним отгоре на това.
Гучо погледна Толомей и видя, че се усмихва.
— Тя няма равна на себе си по хубост, вуйчо, и е истинска благородничка.
— Ах! — въздъхна банкерът, като вдигна ръце. — Благородна девойка! Ще си навлечеш големи неприятности. Аристокрацията, момчето ми, винаги е готова да взема пари от нас, но не и да позволи кръвта й да се смеси с нашата. Съгласно ли е семейството й?
— Ще се съгласи. Сигурен съм, че ще се съгласи. Братята й се държат с мен като със свой човек.
Влачена от два коня, статуята на Марини излизаше от галантерийната галерия. Зидарите навиваха въжетата си и тълпата се разпръскваше.
— Мари ме обича, колкото я обичам и аз — поде Гучо, — и ако някой пожелае да ни накара да живеем един без друг, това ще рече, че иска да ни убие! С новите печалби, които ще извлека от Нофл, ще мога да поправя замъка, който е хубав, уверявам ви, вуйчо, но си заслужава малко труд и вие ще дойдете да живеете в замък като истински благородник.
— Аз, виж, не обичам полето — каза Толомей. — Ако ми се случва понякога да имам работа в Грьонел или Вожирар, чувствувам се на края на света и остарял със сто години… Мечтаех си за друг брак за теб, с дъщерята на нашите братовчеди Барди…
Той млъкна за миг.
— Но лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им. Хайде, момчето ми, заеми се с Нофл! И ожени се по вкуса си. Сиенците са свободни хора и човек трябва да избере жена по любов. Но доведи колкото може по-скоро твоята хубавица в Париж. Ще бъде добре приета в моя дом.
— Благодаря ти, вуйчо Спинело! — възкликна Гучо и се хвърли на врата му.
Точно тогава граф дьо Бувил на излизане от краля пресече галерията. Дебеланкото крачеше уверено, както винаги когато монархът му окажеше честта да му даде някоя заповед.
— Ах, приятелю Гучо! — извика той, като забеляза двамата италианци. — Какъв късмет, че ви срещам тук! Щях да пратя някой щитоносец да ви търси.
— С какво мога да ви услужа, месир Юг? — попита младежът. — Вуйчо ми и аз сме изцяло на ваше разположение.
Бувил се усмихваше на Гучо с истински приятелско изражение.
— Ще ви съобщя една приятна новина. Да, много приятна. Разказах на краля за вашите качества и колко полезен ми бяхте…
Младежът се поклони в знак на благодарност.
— И така, приятелю Гучо, отново заминаваме за Неапол!