— Я стига, ти обичаш това.
— Кое, Итън?
— Това, което си създал тук.
— Разбира се. То е делото на живота ми. Но това не означава, че няма неща от стария свят, които да ми липсват.
Продължиха да пият кафетата си и настроението леко се разведри.
— Тя беше добра жена — каза най-сетне Пилчър. — Чудесна жена.
— Как се казваше?
— Алиса.
— Не знаеше къде е, докато не ти казах. Това означава ли, че е била без чип?
— Позволихме й да го махне.
— Явно си й имал доверие.
— Абсолютно. Помниш ли групата, за която ти казах?
— Скиталците ли?
— Бях я пратил да се внедри сред тях. Всички те са успели да махнат чиповете си. Срещат се нощем. Не знаем къде. Не знаем колко са. Не знаем как общуват помежду си. Не бих могъл да я изпратя с микрочип. Щяха да я убият веднага.
— Значи се е внедрила?
— Снощи трябваше да иде на първата си среща. И да види всички участници.
— Значи си правят срещи? Как е възможно това?
— Не знаем как, но те разбират слабите места в наблюдението ни. Изиграли са системата.
— И твърдиш, че тези хора са виновни за смъртта й?
— Точно това искам да разбереш.
— Искаш да разследвам въпросната група?
— Искам да продължиш оттам, докъдето стигна Алиса.
— Аз съм шериф. Няма да позволят да припаря и на хиляда километра от тях.
— Мисля, че след бурната ти интеграция все още има колебания на чия страна си всъщност. Ако се представиш добре, може да сметнат, че си ценен за тях.
— Наистина ли мислиш, че биха ми се доверили?
— Мисля, че старият ти партньор ще го направи.
В кухнята настъпи пълно мълчание.
Чуваше се единствено бръмченето на хладилника.
От прозореца долитаха далечни радостни звуци — деца, които си играеха някъде.
Викове „Ти гониш!“
— Нима Кейт е Скиталец? — попита Итън.
— Кейт беше връзката на Алиса. Тя й показа как да махне микрочипа си.
— Какво искаш да направя?
— Да се свържеш със старата си тръпка. Дискретно. Да й кажеш, че всъщност не си на моя страна.
— Какво знаят онези хора и какво искат?
— Смятам, че знаят всичко. Че са минавали отвъд оградата и са видели какво има там. Че искат да управляват. Че всъщност набират хора. Направиха три опита за покушение срещу предишния шериф. Вероятно вече кроят подобни планове и за теб. Именно затова искам да ги разследваш. Това е основният ти приоритет. Ще ти осигуря всички инструменти, които ти потрябват. Неограничен достъп до наблюдението.
— Защо ти и хората ти не поемете това отвътре?
— Смъртта на Алиса е голям удар за всички ни. В планината има много хора, които в момента не мислят много ясно. Затова трябва да оставя тази задача на теб. Само на теб. Надявам се, че разбираш какъв е залогът. Каквото и да е личното ти мнение за начина, по който управлявам това място — а ти го сподели с мен, — той работи. Тук никога не може да има демокрация. Има твърде много за губене, ако нещата отидат по дяволите. По този въпрос си на моя страна, нали?
— Да. Ти си начело на изключително благонамерена диктатура, разнообразявана от време на време с някое клане.
Итън си мислеше, че Пилчър ще се разсмее, но той просто продължи да го гледа, парата от кафето се виеше около лицето му.
— Това беше шега — каза Итън.
— С мен ли си, или не?
— Да. Но аз работих с Кейт години наред. Тя не е убиец.
— Не се засягай, но си работил с нея в друго време. Сега тя е различен човек, Итън. Тя е продукт на Пайнс и ти нямаш представа на какво е способна.
4
Тереза гледаше как секундарникът минава 12.
15:20.
Тя подреди нещата по и без това идеално подреденото си бюро и си взе чантата.
Тухлените стени на офиса бяха покрити с брошури за недвижими имоти, които малцина бяха разлиствали. Рядко използваше пишещата машина или телефона. Най-често четеше книги по цял ден и мислеше за семейството си, а понякога и за предишния си живот.
От пристигането си в Пайнс се чудеше дали не е попаднала в отвъдния свят. Най-малкото това беше нейният живот след.
След Сиатъл.
След работата й като правен съветник.
След почти всичките й връзки.
След като беше живяла в свободен свят, който въпреки всичките си проблеми и трагедии имаше смисъл.
Но през петте години тук се бе състарила, както и останалите. Хора бяха умирали, изчезвали, биваха убивани. Бяха се родили деца. Това не се връзваше с никоя известна и представа за живот след смъртта, но пък, от друга страна, как можеш да знаеш какво да очакваш отвъд света на живия, дишащ човешки опит?