— Наистина ли?
— Ако успеем и ако господин Щърк дойде със специалната доставка, ще потърсим нещо по-голямо. Може би ще се обърнем към теб. Ти да си агентът ни. Да ни покажеш някои от най-добрите имоти в Пайнс.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Тереза.
Още не можеше да свикне със странното чувство, че се намира в кухнята на Меган, сякаш всичко е съвсем нормално. Меган бе дошла в града само преди две години и интеграцията й бе истинска катастрофа. Беше направила два опита за бягство. Опита се да издере очите на бившия шериф. Тереза още помнеше как седеше един следобед в офиса си и гледаше през витрината, когато Меган изскочи насред Главната посред бял ден и закрещя като луда: „Какво му е на този град, по дяволите? Какво му е на този град? Вие не сте истински!“ Беше очаквала празненство същата вечер, но телефоните така и не зазвъняха. Меган изчезна. Три месеца по-късно Тереза я видя отново в града — Меган вървеше по тротоара с абсолютно спокойно изражение. Малко по-късно вече преподаваше в училището. После се омъжи за Брад. Меган бе играла важни роли в следващите празненства. Дори бе излязла в кръга с щанга в ръка и бе нанесла удар на един умиращ беглец.
А сега двете готвеха заедно, докато съпрузите им пиеха уиски навън.
Един и същи въпрос се въртеше в ума на Тереза, докато тя измиваше пурпурните петна от ръцете си.
„Как успяха в крайна сметка да те пречупят?“
Итън погледна нагоре към скалата и отпи от уискито.
Беше отлично — шотландски сингъл малц. Като се изключеше отвратителната наливна бира в бирарията, човек не можеше да намери лесно пиячка в града. Той смяташе, че разбира мисленето на Пилчър — животът в Уейуърд Пайнс сам по себе си бе достатъчно тежка битка. Наличието на твърд алкохол спокойно би превърнал Уейуърд Пайнс за нула време в град на пияндета. Но от време на време Пилчър пускаше в обръщение по няколко бутилки добър материал. Появяваха се в магазина или като скъпи питиета в ресторантите. А когато градът беше на сух режим, хората си произвеждаха сами.
— Скочът харесва ли ти, Итън?
— Страхотен е. Благодаря.
Брад Фишър.
Миналата седмица Итън беше прочел за втори път досието му.
Роден в Сакраменто.
Завършил право в Харвард.
Главен юрист на начинаеща компания в Пало Алто.
Брад пътувал през Айдахо на двуседмична лятна почивка с новата си съпруга и спрели да пренощуват в Уейуърд Пайнс. В досието не се споменаваше конкретно дали Пилчър им е устроил същата катастрофа като на Итън и много други.
Подобно на всички останали в Пайнс, семейство Фишър се събудили осемнайсет столетия по-късно в този прекрасен град-затвор.
Два месеца след пристигането им първата г-жа Фишър се покатерила на една от скалите в северния край на града и скочила от трийсет метра височина.
Самоубийството й съсипало Брад, но иначе интеграцията му преминала гладко. Без опити за бягство. Без отклонения в поведението. В досието му имаше само един доклад от наблюдение. Две външни камери го засекли една нощ на по-късна от разрешеното разходка след разправия с Меган. В крайна сметка докладът получил оценка ОПП (отсъствие на подозрително поведение) и Брад никога повече не събудил подозрението на наблюдаващите.
— Как ти се отразява новата работа? — попита Брад.
— Не се оплаквам. Започнах да свиквам. Разкажи ми за кантората си.
— А, нищо особено. Само секретарката и аз. Наричам го „работа на врата“. Поемам всичко, което прекрачи прага ми.
„Сякаш някои някога е прекрачвал прага ти“.
Двамата стояха в полумрака в сянката на скалата и пиеха.
След известно време Брад каза:
— Понякога виждам планински овце горе по скалните корнизи.
— Така ли? Никога не съм ги виждал.
Две минути по-късно Итън пусна коментар за градината.
Промеждутъците тишина не бяха съвсем неловки. Итън започваше да разбира, че в Уейуърд Пайнс тези периоди на споделено мълчание са нещо нормално, очаквано, неизбежно. Някои хора по природа ги бива повече в повърхностни разговори от други. По-добри са във вървенето в крак, в избягването на забранени теми. Преди говоренето имаше много повече мислене. Беше като да живееш в роман с добри обноски. Итън се бе натъквал на един-двама жители, които набързо завързваха задълбочен разговор по одобрена тема. Но като цяло разговорите в Пайнс се развиваха с премерено, почти пълзящо темпо и с ритъм, който определено се различаваше от ритъма в предишния свят.