Маркъс извади картата си.
— Не знам колко ще се забавя, но ще им кажа да те уведомят, когато дойде време да се върна в града — каза Итън.
— Няма проблем. Ще бъда до вас през цялото време.
— Не, няма.
— Шерифе, заповедите ми…
— Иди да плачеш на шефа си. Може да си ми шофьор, но не и моя сянка. Вече не. И докато чакаш, домъкни докладите на Алиса за мисията й.
Итън грабна картата на младия мъж, прокара я през четеца и я тикна обратно в гърдите му. Прекрачи прага, обърна се да изгледа придружителя си и затвори вратата в лицето му.
Помещението не тънеше в мрак, но беше полутъмно — като в кино пет минути преди началото на прожекцията. На стената пред него бяха наредени монитори — по пет в пет реда. Отдясно на тях имаше друга врата, която се отваряше с карта. Итън никога досега не бе получавал достъп до центъра за наблюдение.
Мъж със слушалки се обърна във въртящия се стол.
— Казаха ми, че можете да ми помогнете — каза Итън.
Мъжът стана. Риза с къси ръкави и вратовръзка със закопчалка. Оплешивяващ. С мустаци. Нещо като петно от кафе под яката. Имаше вид на човек от център за управление на мисия и помещението определено имаше атмосферата на такъв център.
Итън измина разстоянието помежду им, но не протегна ръка.
— Сигурен съм, че знаете много за мен, но се боя, че нямам представа дори за името ви — каза той.
— Тед. Шеф съм на групата за наблюдение.
Итън се беше опитал да се подготви за този момент. За срещата с третия по важност човек на Пилчър, натоварен със задачата да шпионира жителите на Уейуърд Пайнс в най-личните им моменти. Желанието да му счупи носа се оказа по-силно, отколкото беше очаквал.
„Гледа ли, докато бяхме заедно с Тереза?“
— Вие ли разследвате убийството на Алиса? — попита Тед.
— Точно така.
— Беше чудесна жена. Ще направя всичко възможно, за да ви помогна.
— Радвам се да го чуя.
— Моля, седнете.
Итън последва Тед до мониторите. Двамата седнаха на въртящи се столове на колелца. Контролният пулт сякаш беше предназначен за управление на извънземен космически кораб. Множество клавиатури, чувствителни на допир екрани и технологии, изглеждащи по-напреднали от всичко, което Итън помнеше от своя свят.
— Преди да започнем, искам да ви попитам нещо — каза той.
— Разбира се.
— По цял ден седите тук и подслушвате и гледате личния живот на хората. Прав ли съм?
Очите на Тед като че ли се замъглиха — може би от срам?
— Това е работата ми.
— Знаехте ли за мисията на Алиса в града?
— Да.
— Добре. Ето го и въпроса ми. Вие сте начело на най-сложната система за наблюдение, която съм виждал. Как така пропуснахте убийството й?
— Тук не хващаме всичко, господин Бърк. В града има хиляди камери, но повечето от тях са в помещенията. Имахме много по-голяма външна мрежа, когато Пайнс започна съществуването си преди четиринайсет години, но елементите й понесоха значителни поражения. Унищожаваха камери. Драстично ограничиха полезрението ни.
— Значи случилото се с Алиса…
— Се е случило на сляпо място, да.
— Знаете ли къде са тези слепи места?
Тед насочи вниманието си към пулта и пръстите му се задвижиха със скоростта на светлината по клавишите и тъчпадовете.
Картините от камерите угаснаха.
Двайсет и петте монитора показаха едно общо изображение — въздушна снимка на Уейуърд Пайнс.
— Това е изглед към града и долината — каза Тед.
— Виждаме на практика всеки квадратен метър в границите на електрическата ограда. Можем да увеличим образа навсякъде, където си поискаме. — Образът се увеличи, показвайки училището. Уредите на игрището се виждаха с кристална яснота.
— Това в реално време ли е? — попита Итън.
— Не. Снимката е направена преди години. Но тя е рамката, на която разчитаме при наблюдението и проследяването.
Тед потупа екрана с пръсти.
Върху картината се наложи светещ слой.
По-голямата част от града беше покрита.
Тед посочи екраните.
— Навсякъде, където виждате слоя, имаме картина в реално време от камери, задействани с микрочип. Но можете да забележите черните места.
Той чукна няколко клавиша и една къща изпълни екрана. Изгледът се смени от нивото на улицата. Тед плъзна пръст по тъчпада и викторианските прозорци и дървената обшивка изчезнаха; изображението се превърна в интерактивен чертеж.
— Ще видите, че в това жилище има три слепи места. Обаче… — Светещият слой се смени с плътно червен. — Нямаме така наречените „глухи“ места. Подобно на всяка друга, тази къща е оборудвана с достатъчно микрофони, за да засичаме всеки звук със сила над трийсет децибела.