— Колко са трийсет децибела?
— Разговор в библиотека — прошепна Тед и върна въздушния изглед към Пайнс със светлия слой. — Така че като изключим няколкото слепи места във всяка къща, повечето помещения в Пайнс са под наблюдение. Но щом излезете навън, дори да сте в града, системата започва да показва пукнатини. Вижте всички тези черни области. Онова там е заден двор без никаква възможност за наблюдение. Гробището е пълна трагедия — има само няколко камери тук-там. А като се движите от центъра на Пайнс към скалите, нещата стават още по-зле. Вижте слепите места в южната част.
Осем хектара терен без абсолютно никакво покритие. Но на теория имаме начин да се справим с това.
Тед натисна няколко копчета на клавиатурата.
Появи се нов слой наред със светещия.
Стотици червени точки.
Повечето бяха скупчени в радиус от шест преки в центъра на града.
Някои се движеха.
— Досетихте ли се какво показват? — попита Тед.
— Микрочиповете.
— Получаваме четиристотин и шейсет сигнала. Един по-малко.
— Защото съм тук с вас ли?
— Точно така.
Тед постави курсора над една неподвижна точка в сграда на Главната улица. Чукна тъчпада. До точката се появи текст.
— Брад Фишър — прочете Итън.
— Мисля, че снощи вечеряхте с Брад и съпругата му. Сега е десет и единайсет сутринта и господин Фишър е в кантората си. Точно там, където би трябвало да е. Разбира се, всички тези данни могат да бъдат обработвани по всякакви начини.
Всички точки изчезнаха, с изключение на тази на Фишър.
Часовникът в долната част на екрана започна да отброява назад.
Точката излезе от сградата, мина по Главната и влезе в къщата му.
— Колко назад във времето можете да се върнете? — попита Итън.
— До интеграцията на господин Фишър.
Червената точка започна да снове светкавично из целия град.
Месеци назад.
Години.
— И мога да му сложа следа — каза Тед.
Появи се следа, сякаш някой драскаше с перо по екрана.
— Впечатляващо — каза Итън.
— Естествено, разбирате проблема ни.
— Системата работи, докато хората не махнат микрочиповете си.
— Процедурата не е нито лесна, нито безболезнена. Разбира се, вие сте наясно с това.
— И какво всъщност правите по цял ден? — попита Итън.
— Имате предвид как се наблюдава цял град ли?
— Да.
— Сложете си слушалките.
Итън взе слушалките от конзолата.
— Чувате ли ме? — ясно прозвуча гласът на Тед.
— Да.
Пръстите на Тед заработиха по тъчпадовете и картината с Уейуърд Пайнс и траекторията на Брад Фишър изчезна, за да се смени с двайсет и пет отделни образа.
— Аз съм един от тримата техници, водещи наблюдение в реално време — каза Тед. — Зад онази врата има още четирима, които денонощно преглеждат отбелязани видео- и аудиозаписи. Следят представляващите интерес лица. Съставят доклади. Поддържат връзка с екипа ни в града. С вас. Разбирате ли как системата събира и сортира данните?
— Не.
— Не казвам, че видеото не е жизненоважно, но всъщност разчитаме най-вече на аудиото. Системата ни използва много усъвършенстван софтуер за разпознаване на глас, който отделя определени думи и тонове. Следим не толкова самите думи, колкото емоцията зад тях. Освен това имаме софтуер за разпознаване на езика на тялото, но той не е така ефективен.
— Бихте ли демонстрирали?
— Разбира се. Гледайте. Отначало е малко объркващо.
Образите по екраните започнаха да се сменят.
Итън видя…
… жена, миеща чинии…
… училищна стая с Меган Фишър, сочеща черната дъска…
… крайречния парк, пустеещ…
… мъж, седнал на стол в къща и взиращ се в нищото…
… мъж и жена, правещи секс под душа…
И така нататък.
Образите се сменяха все по-бързо и по-бързо.
Отделни звуци.
Откъси от разговори без смисъл и извън контекст, сякаш някакво дете върти бързо копчето на радио и сменя станциите.
— Уловихте ли това? — попита Тед.
— Не, кое?
Образите замръзнаха. Един от тях изпълни екраните.
Изглед от тавана към жена, облегнала се на хладилник. Скръстените й ръце бяха очертани от светещия слой.
— Ето — каза Тед. — Това е защитна поза. Виждате ли слоя за разпознаване?
Пред жената стоеше мъж, но лицето му не се виждаше.
— Да опитаме от по-добър ъгъл.
На екрана се смениха картини от три различни камери с такава скорост, че Итън не успя да възприеме нито една от тях.