— Каква великолепна чушка!
Кейт:
— Благодаря.
Алиса:
— Ще я изям довечера.
Кейт излезе от кадър.
— Искате ли да го видите отново? — попита Тед.
— Не, пуснете следващия запис.
Загледаха как Кейт и Алиса се срещат още три пъти.
На следващия ден двете се разминаха на Главната и Алиса поклати глава.
На по-следващия пътищата им се срещнаха в парка край реката.
Този път Алиса кимна.
— Какво ли означава всичко това? — каза Тед и погледна Итън. — Някакви идеи?
— Още не.
Тед пусна последната среща на Алиса и Кейт.
Беше се състояла в деня на смъртта на Алиса, в общинската градина. Разговорът им беше същият като първия.
Кейт спря при сергията на Алиса.
Размениха няколко думи.
После Кейт й даде още една чушка.
Тед спря записа.
— Вероятно в чушката има бележка — каза Итън.
— Какво ни казва това?
— Не знам. Уговорка за място и време за среща? Инструкции за Алиса да махне микрочипа си? Обяснете ми нещо. Доколкото разбирам, когато Скиталците свалят чиповете си, не можете да ги следите. Камерите обаче не засичат ли движенията им?
— Не.
— Не?
— Камерите ни регистрират само близостта и движението на микрочипа.
— Какво по-точно означава това?
— Вижте, няма начин да наблюдаваме града през хиляди камери едновременно. През повечето време ще гледаме само пустеещи места. Затова камерите ни засичат микрочиповете. Иначе казано, камерата е в спящ режим, докато в обхвата на сензора й не се появи някой микрочип. Тя предава картина само при наличието на чип. И дори тогава, ако чипът остане неподвижен в продължение на петнайсет минути, камерата отново минава в спящ режим.
— Тоест, искате да кажете…
— Че камерите не работят през цялото време. Когато някой жител махне микрочипа си, той се превръща във всяко отношение в призрак. По някакъв начин Скиталците са измислили как да изиграят системата.
— Покажете ми.
Тед извика нова картина.
— Това са последните трийсет секунди запис на Кейт в нощта на убийството на Алиса.
На екраните се появи спалня.
Кейт влезе в стаята по нощница до коленете.
След нея влезе съпругът й.
Двамата си легнаха и угасиха светлината.
Камерата на тавана превключи на нощно виждане.
Семейство Болинджър лежеше абсолютно неподвижно в леглото.
След петнайсет минути картината угасна.
При следващото включване стаята беше изпълнена с утринна светлина, а Кейт и съпругът й се надигаха в леглото.
— Сложили са си отново чиповете — каза Итън.
— Да. Но през цялата нощ, от десет и петнайсет до седем и половина на следващия ден, са били призраци. И точно през този период Алиса Пилчър е изгубила живота си.
— Това е причината Пилчър да организира празненствата, нали? — Итън погледна Тед. — Прав ли съм? Не само защото иска градът сам да въдворява ред. А защото щом някой си махне чипа, се нуждае от помощта ни да открием беглеца.
Итън повика Маркъс и когато придружителят му се появи, му каза:
— Искам да видя квартирата на Алиса.
Слязоха по стълбите до четвърто ниво.
След пет крачки по коридора Итън позна коя е вратата на Алиса по свежите цветя на пода. Запита се дали Пилчър е пратил някой в града за тях. Стената навсякъде около вратата бе покрита с бележки, картички, снимки, знаменца.
Която и каквото и да беше била Алиса, я бяха обичали — поне в планината.
— Сър, нося докладите, които поискахте — каза придружителят му и му връчи картонена папка.
— Бих искал да вляза — каза Итън.
— Разбира се.
Маркъс извади картата си и я прекара през скенера.
Итън завъртя дръжката и влезе.
Жилищното пространство бе тясно.
Без прозорци.
Не повече от девет квадратни метра.
Единично легло до отсрещната стена. Бюро. Шкаф с чекмеджета. Библиотечни рафтове по стената, половината заети от книги, другата половина от снимки в рамки.
Итън ги разгледа. Снимките бяха на една и съща жена на различна възраст — от момиче до петдесетгодишна.
„Майката на Алиса?“
Седна на леглото й.
На стената срещу рафтовете имаше чудесен стенопис на плаж — палми, зелена вода с тъмни рифове, бял пясък, небе, което сякаш нямаше край.
Итън се излегна на възглавницата, качи краката си на леглото.
Усмихна се.
От този ъгъл стенописът създаваше чувството, че си на плажа, излегнал се на пясъка и загледан към фалшивата линия на хоризонта, където морето докосваше небето.
Папката беше озаглавена „Записи на контактите на Мисия #1055“.