Отвори я.
Пет страници.
Пет доклада.
Ден #5293
От: Алиса Пилчър
До: Дейвид Пилчър
Мисия #1055
Контакт #1
Обект: Жител 308, Кейт Болинджър
Първи контакт установен около 1125 на ъгъла на Главна и Девета. Пробутана бележка до Кейт Болинджър, гласяща: „Писна ми да ме наблюдават“. Кратка среща на погледи. Без разменени думи. Без други контакти на тази дата.
Ден #5311
От: Алиса Пилчър
До: Дейвид Пилчър
Мисия #1055
Контакт #2
Обект: Жител 308, Кейт Болинджър
Осемнайсет дни след първия контакт Болинджър дойде при мен в градината и ми даде чушка. Чушката бе разрязана и в нея бе открита бележка, в която пишеше: „Проследяващ чип на ахилесовото сухожилие на левия крак. Изрежи го в някой килер, но го дръж със себе си до следващ сигнал“. Две възможни дати с час за среща, за да потвърдя, че съм махнала чипа. Първата е в ден 5312 в 14:00. Следващата е в ден 5313 в 15:00. Ако не успея да махна чипа до ден 5313, връзката се прекъсва. Без други контакти на тази дата.
Ден #5312
От: Алиса Пилчър
До: Дейвид Пилчър
Мисия #1055
Контакт #3
Обект: Жител 308, Кейт Болинджър
В 14:00 се разминах с Болинджър, докато вървях на юг по Главната недалеч от кръстовището с Шеста. Поклатих глава. Без други контакти на тази дата.
Ден #5313
От: Алиса Пилчър
До: Дейвид Пилчър
Мисия #1055
Контакт #4
Обект: Жител 308, Кейт Болинджър
В 15:00 се разминах с Болинджър, докато вървях на юг по алеята край реката. Кимнах. Тя се усмихна. Без други контакти на тази дата.
Ден #5314
От: Алиса Пилчър
До: Дейвид Пилчър
Мисия #1055
Контакт #5
Обект: Жител 308, Кейт Болинджър
Болинджър се появи на сергията ми с втора чушка. Бележката в нея гласи: „Довечера 1:00. Мавзолеят в гробището. Остави чипа в чекмеджето на нощната масичка. Носи яке с качулка“. Подробности в утрешния доклад.
Итън вървеше по коридора на трето ниво, следван от придружителя си.
В средата спря пред двукрила врата. Видя през прозореца баскетболен мач. Тениски срещу голи до кръста. Удари на топката по паркета. Скърцане на гуменки. За миг му хрумна безумната мисъл да се включи в играта.
Продължиха напред.
— Мога ли да те попитам нещо, Маркъс?
— Давайте.
— На колко си години?
— На двайсет и седем.
— И от колко време живееш тук?
— Господин Пилчър ме извади от летаргия преди две години, за да заменя охранител, загинал по време на мисия отвъд оградата.
— Всеки в планината е знаел с какво се захваща, когато е постъпвал при Пилчър, нали?
— Точно така.
— Ти защо го направи?
— Кое да съм направил?
Итън спря пред вратата на кафенето.
Обърна се към Маркъс.
— Защо заряза стария си живот заради това?
— Не съм зарязвал нищо, господин Бърк. Знаете ли какъв бях в предишния си живот?
— Какъв?
— Измамник и пиянде.
— И какво? Пилчър те намери? Даде ти шанс да станеш всичко, което би могъл да бъдеш?
— Срещнах го точно след като излязох от затвора — тригодишна присъда заради пътнотранспортно произшествие с жертви. Бях друсан и пиян и убих едно семейство точно на Нова година. Той видя в мен нещо, за което никога не бях подозирал.
— Имаше ли семейство? Приятели? Живот, който поне да е твой? Какво те накара да му се довериш и да се озовеш на това място?
— Не знам, но той излезе прав, нали? Тук сме част от нещо, господин Бърк. Нещо, което има значение. За всички ни.
— Ще ти кажа нещо, Маркъс, и не искам никога да го забравяш. Никой не е питал мен или когото и да било в онази долина дали искаме да бъдем част от това.
Итън продължи нататък.
В началото на стълбището към първо ниво го спря шум.
Маркъс вече прокарваше картата си през четеца на стъклената врата към пещерата.
Итън тръгна обратно по коридора.
— Господин Бърк, къде отивате?
Шумът приличаше на писък.
Като писък на банши.
Измъчен.
Нечовешки.
Беше го чувал и преди. Смразяваше кръвта му.
— Господин Бърк!
Итън вече тичаше по коридора, а писъците ставаха по-силни.
— Господин Бърк!