— Знаете ли как се казвате? — попита Пам. Пълната амнезия, особено през първите четирийсет и осем часа, се наблюдаваше при трийсет и девет процента от събудените.
— Уейн Джонсън.
— Много добре. Помните ли защо сте дошли тук?
— Да продавам енциклопедии?
— Да. Добре. Направихте ли продажби?
— Не си спом… една. Може би. Да. Една продажба.
— И после какво стана?
— Отивах да вечерям и… — Пам видя как споменът за травмата го връхлита, как сянката на страха минава по лицето му. — Нещо ме удари. Не зная какво. После не помня нищо. Това болница ли е?
— Да. И сега това е вашият град.
— Моят град ли?
— Точно така.
— Аз не живея тук. А в Скотсблъф, Небраска.
— Живели сте в Скостблъф, но сега живеете тук.
Уейн се понадигна.
За Пам това беше най-любимата част от интеграцията. Да гледа как новият жител започва да проумява, че животът му — или онова, което бе това ново съществуване — се е променил необратимо. Нищо не можеше да се сравнява с празненствата, но тези моменти на тихо, съсипващо откровение бяха на второ място, поне за нея.
— Какво означава това? — попита Уейн Джонсън.
— Означава, че вече живеете тук.
Понякога успяваха да свържат точките сами.
Понякога трябваше леко да ги побутне.
Пам изчака минута, като гледаше как зъбните колелца зад очите на г-н Джонсън се въртят трескаво.
Накрая той каза:
— При инцидента… пострадах ли?
Пан се пресегна и потупа издутината на крака му под одеялото.
— Боя се, че да.
— Лошо ли?
Тя кимна.
— Аз…?
Той огледа стаята.
Погледна ръцете си.
Пам усещаше идването на въпроса.
Зовеше го.
Беше се приближил на пръсти до него.
— Аз…?
„Задай го. Просто го задай“ — помисли си Пам. Данните бяха категорични — почти всеки жител стигаше до този въпрос и намираше кураж да го зададе на глас, след което интеграцията минаваше без инциденти. Прескачането му беше плашещо точен индикатор за невярващите, борците, бегълците.
Уейн затвори уста.
Преглътна въпроса като горчиво хапче.
Пам не го притисна. Нямаше смисъл.
Още беше рано.
Още имаше предостатъчно време да накара г-н Джонсън да си помисли, че е умрял.
11
Итън седеше на маса до прозореца в „Димящото зърно“, отпиваше от капучиното си и гледаше магазина за играчки от другата страна на улицата. Наричаше се „Дървени съкровища“ и към него имаше работилница, в която един мъж, Харолд Болинджьр прекарваше работните дни в правене на играчки. Съпругата му Кейт Болинджър, бивша Кейт Хюсън, някогашна партньорка на Итън в Сикрет Сървис, работеше в магазина.
Итън беше разговарял с нея само веднъж след пристигането си в Уейуърд Пайнс, по време на ужасната си интеграция. Но след като стана шериф, двамата не бяха разменили нито дума и до този момент беше успявал да я избягва напълно.
Сега я наблюдаваше през стъклото.
Тя седеше до касовия апарат в празния магазин за играчки, погълната от книга. Беше късен следобед и падащите под ъгъл лъчи проникваха през витрината и осветяваха преждевременно побеляващата й коса, правейки я почти ослепителна.
Като купест облак, осветен отзад от слънцето.
Беше чел досието й. Няколко пъти.
Кейт живееше в Уейуърд Пайнс от почти девет години. Когато Итън дойде да я търси, тя беше на трийсет и шест. За три седмици бе станала на четирийсет и пет. В предишния им живот той бе с една година по-възрастен от нея. А сега тя бе с осем години по-голяма от него.
Досието й описваше брутална интеграция.
Борила се, опитвала се да бяга, играла си с търпението на Пилчър дотам, че едва не й устроил празненство.
А после просто се предала.
Установила се в определената й къща.
Започнала да върши определената й работа.
И две години по-късно, когато тогавашният шериф на Пилчър й казал, се омъжила за Харолд Болинджър и се преместила да живее при него без абсолютно никакви възражения.
В продължение на пет години двамата били примерни граждани.
Първият доклад бил задействан от думи, засечени от микрофона над леглото им.
Прошепната фраза, едва достигаща обхвата на устройството.
Гласът на Кейт: „Енглър и Голдън участват“.
После нищо в продължение на месец, докато една нощ микрочипът на Кейт се озовал в гробището — в два и половина след полунощ.
Шериф Поуп я проследил. Намерил я да се шляе сама. Разпитал я, но тя се направила на тъпа. Извинила се. Излъгала, че се скарали с Харолд и имала нужда от глътка чист въздух.