И един последен инцидент два дни по-късно — Харолд и Кейт изчезнали за един час в килера към спалнята им, който случайно се оказал едно от малкото слепи места в къщата.
Данните били отбелязани, бил генериран доклад, но не открили нищо.
В продължение на година и половина нямало нови доклади, докато Тед от отдела за наблюдение не изпратил меморандум до Пилчър и Пам.
Итън го прочете, докато отпиваше от капучиното си.
Ден #5129
От: Тед Ъпшоу
До: Дейвид Пилчър
Относно: Жители 308 и 294, Кейт и Харолд Болинджър
През последните няколко месеца имам растящи подозрения и сега се чувствам длъжен да ги споделя с вас. След полунощ, веднъж на всеки две седмици, камерите в единайсет известни ни домакинства (Болинджър, Енглър, Кирби, Тюриел, Смит, Голдън, О’Брайън, Найсуондър, Грийн, Бранденбург и Шоу) престават да предават картина за продължителен период, приблизително между четири и седем часа. Типичните нощни картини представляват два часа мятане и въртене. Единственото, което може да причини такава продължителна липса на картина, е пълната неподвижност на микрочипа. Иначе казано, няма движение, което да активира камерите. Но това е невъзможно.
За да се изключи една камера за часове нощем, хората трябва да спят напълно неподвижни. Или да са мъртви. Камерите са много чувствителни и са програмирани да се събуждат и при най-малкото движение, дори при повдигането и спускането на гръдния кош при дълбок сън.
Камерите не са извадени от строя. Ако случаят беше засвидетелстван само в едно домакинство, щях да го отпиша като аномалия. Но броят на случаите, повтарянето им и фактът, че се случват едновременно на много места, ме карат да заключа, че зад гърба ни става нещо по-голямо, тайно и координирано.
Смятам, че гореспоменатите жители, а може би и други, не само са открили микрочиповете си, но и са намерили начин да ги махат по всяко време пред камерите. Естествено, без микрочиповете жителите могат да се движат невидими из домовете си, през града и дори отвъд оградата.
Вероятността растящ контингент жители да се срещат тайно е много обезпокоителна и изисква незабавни действия.
Итън допи капучиното си и излезе на улицата.
Когато влезе в магазина за играчки, над вратата зазвъняха звънчета.
Беше дишал дълбоко, докато пресичаше Главната, но сърцето му продължаваше да тупти като полудяло.
Кейт вдигна очи от книгата — опърпано евтино издание на Лий Чайлд, последния роман от поредицата за Джак Ричър.
Бялата коса я правеше да изглежда по-възрастна отдалеч. Отблизо си оставаше младолика. С няколко бръчки, но все така привлекателна. Сравнително неотдавна — поне от неговата гледна точка — той бе влюбен в тази жена.
Връзката им трая три месеца, които бяха най-интензивните, безразсъдни, ужасяващи, щастливи и изпълнени със съдържание в живота му. Представяше си, че би се чувствал по същия начин и ако беше непрекъснато под въздействието на хероин, без да се страхува, че всяка доза може да доведе до смъртта му.
Тогава бяха партньори и една седмица пътуваха заедно в северната част на Калифорния.
Всяка нощ вземаха две стаи. Всяка от петте нощи той оставаше при нея. Почти не спаха през седмицата. Не можеха да изкарат и миг, без да се докосват. Не можеха да спрат да говорят, когато не се любеха, а дневните часове, когато трябваше да се преструват на професионалисти, правеха всичко още по-прекрасно мъчително. Никога не се бе чувствал така напълно естествено с някого. Дори с Тереза. Безусловно приемане. Не само на тялото и ума му, но и на нещо повече, на същността му. Итън никога не се беше свързвал с никого на такова ниво. Най-щедрата благословия и най-съсипващото проклятие бяха обединени в една и съща жена и въпреки болезнената вина и осъзнаването как връзката може да съсипе съпругата му, която все още обичаше, идеята да обърне гръб на Кейт му се струваше като предателство спрямо душата му.
Затова тя го беше направила вместо него.
В една студена дъждовна нощ в Капитол Хил.
В сепаре на чаша белгийска бира в шумен тъмен бар на име „Залитащият монах“.
Беше готов да напусне Тереза. Да зареже всичко. Беше поканил Кейт там, за да й го каже, а вместо това тя се бе пресегнала през дървената маса, излъскана от десетки хиляди бирени чаши, и бе съкрушила сърцето му.
Кейт не беше омъжена, нямаше деца.
Беше готова да скочи в пропастта с него, когато той имаше толкова много неща, които да го държат на ръба.