И излезе от магазина.
Звънчето над вратата на „Недвижими имоти Уейуърд Пайнс“ звънна.
Тереза вдигна поглед към влизащия в офиса мъж. Никога досега не го беше виждала.
Незабавно позна, че е новодошъл, каквото и да означаваше това.
Изглеждаше блед като платно и много объркан.
Спря до бюрото и попита:
— Вие ли сте Тереза Бърк?
— Да.
— Казаха ми да говоря с вас за къща, но всъщност не знам какво…
— Да, разбира се, мога да ви помогна с това. Как се казвате?
— Ъ-ъ-ъ, Уейн. Уейн Джонсън.
Тереза протегна ръка и се здрависаха.
— Приятно ми е да се запознаем, Уейн. Заповядайте, седнете.
Извади папката с наличните къщи и я плъзна към него.
Той се поколеба.
За момент тя се зачуди дали няма да си излезе.
Но той отвори папката и започна да прелиства страниците.
Тереза мразеше това. Едно беше да помогне с преместването в нова къща на хора, които живеят от няколко години в Уейуърд Пайнс. Те знаеха как стоят нещата, как да играят представлението. А този нещастник беше дошъл току-що. Нямаше представа какво се случва с него. Защо е тук. Защо не може да се махне. Тереза се запита дали вече не са го заплашвали. След около минута той се наведе напред.
— Харесахте ли си нещо? — попита Тереза.
— Какво става тук? — тихо прошепна той.
— Какво искате да кажете? — отвърна Тереза. — Просто преглеждаме недвижими имоти. Вижте, зная, че купуването на нова къща може да е смущаващо, но съм тук, за да ви помогна.
И го каза така, сякаш почти го вярваше.
Някакво движение на отсрещната страна на улицата привлече вниманието й. Итън излизаше от „Дървени съкровища“ с прашка в ръка.
Итън гледаше през прозореца над кухненската мивка как небето потъмнява. Лампите в къщите започваха да светват. Долината се изпълни със звуците на пианото на Хектър Гейтър.
Ветрецът през мрежата носеше напомнящ за зимата мраз. Итън го забелязваше все повече и повече — когато слънцето се скриеше зад планините, студът се настаняваше в долината почти моментално. С агресивност от самото начало, която той намираше за обезпокоителна. Беше чувал да говорят, че зимите тук са дълги и направо легендарни.
Ръцете му се забавиха под топлата вода.
Внезапно Тереза се озова до него.
Стовари чиния върху плота.
— Всичко наред ли е? — попита Итън.
Беше се държала странно на вечеря. Странно дори за Уейуърд Пайнс. Не бе казала нито дума. Не бе откъснала очи от чинията си.
Погледна го.
— Не забравяш ли нещо? — попита тя.
— He.
Беше ядосана. Зелените й очи пламтяха.
— Нямаше ли нещо за Бен?
„Мамка му!“
Беше го видяла. Някак си го беше видяла в магазина за играчки. Но той не беше донесъл прашката у дома. Вместо това беше отишъл в участъка, бе попитал Белинда за новини и беше прибрал подаръка на Кейт в долното чекмедже на бюрото си.
С надеждата да избегне точно този разговор.
— Какво направи с нея? — попита тя. — Мисля, че синът ни ще се радва да си има прашка.
— Тереза…
— Господи, наистина ли ще опитваш да отричаш?
Той дръпна ръцете си от струята и ги избърса с кърпата, преметната през дръжката на фурната.
Усети в гърлото си ужасно метално изгаряне, което му напомни за нощта, когато разказа на Тереза за Кейт. Бившата му партньорка вече беше в Бойси, когато той седна с Тереза и изля всичко. Не можеше да живее с лъжата между тях. Прекалено много я уважаваше. Прекалено много я обичаше. Никога не беше преставал да обича съпругата си.
Тереза не разбра.
Това не го изненада.
Но и не го изхвърли.
Това вече го изненада.
Беше плакала и остана съсипана, но накрая пак го обичаше.
Все още.
Въпреки.
И се случи нещо странно — реакцията й го накара да я заобича още повече. Показа му я в светлина, в която никога не я беше виждал. Или по-скоро беше пропуснал.
Тереза пристъпи към него.
— Видях те там — каза тя. — В магазина й. Видях те.
— Бях там — рече Итън. — Тя ми даде прашката за Бен и не я донесох у дома…
— Защото искаше да я скриеш от мен.
— Защо й е да ми дава нещо, което очевидно е от нея, ако правехме нещо зад гърба ти?
— Но ти все пак я скри от мен.
— Да.
Тереза затвори очи и за момент Итън си помисли, че ще го разпердушини.
Тя отвори очи.
— Тогава защо отиде при нея?
Итън се облегна на печката.
— По работа, Тереза. Само това мога да ти кажа.
— Работа?
— Иначе никога не бих отишъл при нея.