— И очакваш просто да приема думата ти?
— Обичам те и ми се иска никога да не я бях срещал. Нямаш представа.
— Какво се очаква да направя?
Тереза пусна чешмата и си сипа чаша вода.
Изпи я.
Остави чашата.
Загледа се през мрежата на прозореца.
— Виж, получил си нещо от нея, което не си могъл да получиш от мен. Някакво изживяване отвъд нашето. Не те мразя заради това. Никога не съм те мразила. — Тя се обърна към него. От сапунената вода в мивката се вдигаше пара. Гейтър свиреше концерт за пиано на Моцарт. — Но това не означава, че не си ми причинил болка.
— Зная.
— Чудя се дали тя те кара да се чувстваш така, както ти мен. Не се опитвай да отговаряш. Значи по работа, а?
— Да.
— Предполагам, това означава…
— Не мога да говоря за това.
Тя кимна.
— Ще взема вана.
— Приключих с нея, Тереза. Напълно.
Остана да гледа как жена му излиза от кухнята, чу как паркетът скърца под краката й, докато вървеше по коридора към банята.
Затвори се врата.
След малко чу приглушеното плискане на вода във ваната.
Итън се вмъкна под завивките.
Легна настрани, опрял глава на ръката си, и загледа спящата си жена.
Топлината на тялото й загряваше пространството между чаршафа и завивката.
Беше оставила прозореца притворен и въздухът бе достатъчно студен, за да го накара да се замисли дали да не извади още едно одеяло от дъбовата ракла до леглото.
Мислеше, че може да задреме за около половин час, и се опита да затвори очи, но просто не се получаваше.
Умът му рядко преставаше да работи.
Кейт несъмнено бе прочела бележката му.
Но как я беше приела?
Преди седем часа, докато седеше в кафенето, той най-сетне беше решил как да действа.
Беше откъснал парченце от последния брой на „Уейуърд Лайт“ и бе написал на него:
Те знаят за теб. Наблюдават ви. Изпратиха
ме да ви проверя. Мавзолеят. 2:00. Тази нощ.
12
01:55
Никаква луна и безброй звезди в черно, черно небе.
Студ.
Малкото езерце без патици в градския парк започваше да се покрива с лед покрай брега.
Следобед един от хората на Пилчър беше докарал нов „Бронко“ пред къщата на Итън — двойник на предишния джип, може би мъничко по-лъскав.
Но Итън бе предпочел да отиде пеша.
Пъхна ръце дълбоко в джобовете си. Върховете на пръстите му бяха изтръпнали от студа.
След малко вървеше покрай реката. Водата ромонеше между камъните, нощният въздух ухаеше сладко на чистота.
Наистина ли бяха минали само две седмици, откакто бе прекосил същата река посред нощ, гонен от целия град, за да избяга нагоре в каньона?
Вече не се чувстваше като онзи човек.
Прескочи разпадащата се каменна стена, излязла сякаш от стихотворение на Фрост. Блоковете бяха студени като лед.
Надгробните камъни светеха като древни лица под звездите. Ромонът на реката затихна.
Итън нагази през трева до кръста и си запробива път през храсталаците.
Тук, сред мъртвите в южния край на града, светлините на Уейуърд Пайнс почти не се виждаха.
Мавзолеят се появи в далечината.
Дали беше дошла?
Старата Кейт би го направила. Несъмнено.
Ами новата? Онази Кейт, която бе живяла девет години в Уейуърд Пайнс? Кейт, която вече не познаваше?
Нещо се мотаеше в подсъзнанието му. Нещо грозно и не на мястото си.
Страх.
Страх, че Кейт и групата й наистина са изтезавали и убили Алиса Пилчър.
„Нямаш представа на какво е способна“.
Думите на Пилчър от вчера не излизаха от главата му и докато приближаваше криптата, Итън си помисли: „Трябваше да си взема оръжието“.
Мавзолеят се издигаше в малка горичка от стари трепетлики, които вече се бяха освободили от листата си — златни монети, пръснати сред умиращите бурени. Каменните кашпи за цветя от двете страни на желязната врата отдавна се бяха разпаднали, но колоните бяха запазили формата си.
Нямаше вятър.
Реката се чуваше само като шепот.
— Кейт? — обади се той.
Никакъв отговор.
Той извади фенерче, насочи лъча към трепетликите, извика я отново.
Бутна тежката врата; долната й част задра по камъка с писък, от който го заболяха зъбите.
Насочи фенерчето вътре.
Лъчът освети каменните стени.
Изписаното стъкло в дъното.
Нямаше я.
Обиколи бавно криптата, като осветяваше бурените, които вече се огъваха под тежестта на крехката глазура на скрежа.
Ледените кристали блещукаха под лъча.