Върна се при входа и седна на стъпалата между колоните. Постепенно започна да осъзнава, че не е дошла. Бе предприел рискован ход с предупреждението — и в резултат я беше подплашил.
Какво щеше да направи тя сега? Да побегне?
Изгаси фенерчето.
Вървенето от къщата и очакването да я види бяха държали студа настрана, но сега той се върна с пълна сила.
Той се изправи.
Рязко пое дъх.
Кейт стоеше на метър и половина от него, истински призрак в мрака, облечена изцяло в черно, с качулка на главата.
Докато пристъпваше напред, острието на касапския нож в ръката й проблесна на светлината на звездите.
— Нож? — каза Итън. — Сериозно?
— Помислих си, че може да се стигне до бой.
— И сега ли го мислиш?
— Човек никога не може да е сигурен напоследък.
— Няма ли да го оставиш, по дяволите? Дори пистолета не съм си взел. — Тя просто се взираше в него. Итън не можеше да види очите й на слабата светлина, но устата й бе тънка, стегната линия.
— Какво? Не ми вярваш ли? Искаш да ме обискираш ли, агент Хюсън?
— Разкопчай якето.
Кейт прибра ножа в импровизирана ножница, скалъпена от тиксо.
Ръцете й се плъзнаха по бедрата му.
Бързо, без да пропускат нищо.
— Още го можеш — каза Итън.
— Кое?
— Още претърсваш като професионалист.
Кейт отстъпи назад. Изгледа го с твърдост, каквато не бе виждал преди в очите й. Или поне не насочена към него.
— Ебаваш ли се с мен? — попита тя.
— Не. Сама ли си?
— Да.
— Къде е Харолд?
— За толкова тъпи ли ни смяташ, че да те оставим да заловиш и двама ни?
— Никой не се опитва да те залови, Кейт. Поне сега не.
— Дори не знам дали ти вярвам.
— Но дойде.
— Имах ли избор?
— Хайде да поговорим вътре.
— Добре.
Итън я последва по каменните стъпала в криптата. Когато и двамата влязоха, тя бутна вратата с рамо и я затвори.
Обърна се.
Застана срещу Итън в мрака и попита:
— С чип ли си?
— Да.
— Значи знаят къде си.
— Вероятно.
Кейт се извъртя и хвана дръжката на вратата, но Итън я издърпа назад.
— Пусни ме!
— Успокой се, Кейт. Няма значение.
— Как ли пък не. Те знаят, че си тук.
— Знаят само местоположението ми. В мавзолея няма микрофони. Аз нямам микрофон.
— Но знаят, че разговаряш с мен, нали?
— Те ме изпратиха.
С изненадваща сила и бързина тя го блъсна към прозореца и приглади дрехите си.
Итън извади фенерчето от джоба си, включи го и го сложи на пода между тях. Светлината му освети гротескно лицата им отдолу.
Дъхът им излизаше на пара в студения въздух.
— Трябва да ми се довериш, Кейт.
Тя се облегна на стената.
— Трябва да докажеш, че мога да ти се доверя.
— Как да го направя?
— Какво знаят те за мен?
— Знаят, че ти и други сте махнали микрочиповете си. Че понякога излизате през нощта.
— И са те пратили да проучиш? — попита тя.
— Точно така.
— Защо?
— Наистина ли искаш да играем по този начин?
— Не знам за какво говориш. Преди две седмици преобърна града наопаки в отчаяното си желание да се махнеш. А сега си шериф. Това очевидно работи за тях.
— Значи знаеш кои са „те“.
— Кой идиот не знае?
— Какво друго знаеш, Кейт?
Тя се отпусна на пода.
Итън също седна.
— Знам, че около града има ограда. Знам, че всички сме под наблюдение. Непрекъснато. Знам, че преди две седмици ти искаше да научиш истината.
— Била ли си отвъд оградата?
Кейт се поколеба, после поклати глава.
— А ти? — Явно го прочете по лицето му, защото го каза преди той да успее да излъже. — Боже мой, бил си.
— Кажи ми за Алиса.
Не можеше да се каже, че тя трепна, но в очите й се изписа изненада.
— Какво по-точно?
— Знаеш ли, че беше убита по-миналата нощ?
— Сериозно ли?
— Беше открита гола насред пътя, наръгана многократно. Измъчвана.
— Боже мой. — Кейт издиша треперливо. — Кой я е открил?
— Аз.
— Защо ме питаш за това?
— Кейт.
— Какво?
— Да не си мислиш, че не знаят, че сте общували с Алиса?
Погледът й се стрелна насам-натам, в очите й се появи паника.
— Тя дойде при мен — прошепна Кейт.
— Знам. Видях записите. Трябвало е да се срещнеш с нея в нощта, когато е умряла.
— Откъде знаеш това? — Итън не отговори, остави я сама да се сети. Лицето на Кейт посърна. — О. Разбирам. Била е от тях.
— Да.
— Шпионка.
— Какво стана онази нощ, Кейт? Трябвало е да се срещнеш с нея в един след полунощ. Документирала е всичко. Какво стана?