От друга страна, не можеше да отрече, че се беше почувствал адски добре, че най-сетне бе казал на някого, при това на жена си. Жената, от която не би трябвало да има тайни. Ако тя успееше да си държи устата затворена, ако успееше да се справи с наученото — без изпускания, без моменти на слабост, без грешки, без моменти на откачане, — то поне щеше да има още едно човешко същество, с което да сподели смазващата тежест на знанието. Поне Тереза можеше най-сетне да разбере товара, който носеше на плещите си всеки ден.
Докато вървеше по средата на пътя, погледна билборда за „довиждане“ на Уейуърд Пайнс — четиричленно семейство, замръзнало усмихнато и с махащи ръце.
НАДЯВАМЕ СЕ, ЧЕ ГОСТУВАНЕТО В
УЕЙУЪРД ПАЙНС ВИ Е ХАРЕСАЛО!
НЕ НИ ЗАБРАВЯЙТЕ!
ОЧАКВАМЕ ВИ ОТНОВО ПРИ НАС!
Разбира се, това беше само встъпителната част на голямата шега на Пилчър.
Пътят просто завиваше осемстотин метра по-нагоре, за да нанесе истеричния си удар.
Същото съвършено, усмихващо се семейство, поздравяващо всички с:
ДОБРЕ ДОШЛИ В УЕЙУЪРД ПАЙНС,
КЪДЕТО РАЯТ Е ДОМ.
Итън по принцип оценяваше иронията, а до известна степен дори хумора. Но като се имаше предвид изминалата нощ и в каква каша се превръщаше животът му, точно сега му се искаше най-много да си беше взел пушката, за да надупчи със сачми тези противни щастливи лица.
Следващия път.
Идеята определено обещаваше да му подейства като терапия.
Допи кафето си, когато стигна гората, и изтръска последните капки.
Беше започнал да мачка чашката, когато видя нещо от вътрешната й страна.
Почеркът на Кейт.
Думите бяха изписани с тънък черен флумастер.
03:00 на ъгъла на Главната и Осма.
Застани пред входа на операта.
Без чип, или не си прави труда да идваш.
Вратата на тунела вече бе вдигната и Пам го чакаше седнала на предната броня на джипа по черни найлонови шорти и късо горнище. Кафявата й коса беше вързана на опашка, но още бе тъмна от пот, несъмнено от изтощителна тренировка.
— Приличаш на модел от долнопробно списание за коли — каза Итън.
— Циците ми направо замръзнаха тук.
— Че ти си почти гола.
— Току-що свърших деветдесетте минути с колелото. Нямах представа, че ще закъснееш толкова.
— Имах дълга нощ.
— В гонене на старата тръпка ли?
Итън подмина думите й и седна на мястото до шофьора.
Пам запали двигателя, даде газ към гората и завъртя колата толкова рязко, че Итън щеше да излети, ако не се бе хванал в последния момент за напречната греда над главата му.
Тя настъпи педала до дупка и влетя тунела. Докато замаскираната врата се спускаше зад тях, двамата се понесоха към сърцето на планината.
— Направи ми една услуга днес следобед — каза Пам, докато пътуваха в асансьора към етажа на Пилчър.
— Каква?
— Отбий се при Уейн Джонсън.
— Новодошлият ли?
— Да.
— Как се справя той?
— Твърде рано е да се каже. Събуди се едва вчера. Приготвила съм ти досието му, но видях доклад от наблюдение, според който тази сутрин е вървял по пътя до края на града.
— Стигнал ли е до оградата?
— Не, не е излизал от пътя, но според доклада е стоял дълго на едно място, загледан в дърветата.
— Какво по-точно искаш да направя?
— Просто поговори с него. Погрижи се да разбере правилата. Какво се очаква от него. Какви могат да бъдат последствията.
— Искаш да го заплаша.
— Ако сметнеш, че е нужно. Не би било зле да го побутнеш към мисълта, че е мъртъв.
— Как?
Пам се ухили и го сръга с юмрук в ръката достатъчно силно, за да го заболи.
— Ох.
— Измисли, глупчо. Може пък да е забавно.
— Кое? Да кажа на човек, че е мъртъв ли?
Асансьорът спря, вратата се отвори, но когато Итън понечи да излезе от кабината, ръката на Пам му препречи пътя. Тя нямаше фигурата на жена културист от анимационен филм, но мускулите й определено впечатляваха.
— Ако се наложи да кажеш на господин Джонсън, че е мъртъв, разваляш всичко — каза тя. — Трябва сам да стигне до това заключение.
— Това е жестоко.
— Не. Точно това ще спаси живота му. Защото ако наистина вярва, че някъде там още има свят, знаеш ли какво ще направи?
— Ще опита да избяга.
— И познай кой ще го подгони? Или да ти подскажа?
Дари го с налудничавата си усмивка и свали ръката си.
— След теб, шерифе.
Итън влезе в жилището на Пилчър, мина по коридора към кабинета му, отвори двукрилата дъбова врата и влезе.