— Двамата погаждахте ли се?
— Да.
— Какво мислеше Алиса за всичко това?
— За кое?
— За града. За наблюдението. За всичко.
— В началото, след като всички се събудихме, си имаше своите идеалистични моменти.
— Тоест не е била съгласна с начина, по който управляваш Уейуърд Пайнс ли?
— Да. Но когато навърши двайсет, започна наистина да съзрява. Разбра основанията за камерите и празненствата. За оградата и тайните.
— Как се стигна дотам да стане шпионин?
— По нейна молба. Появи се необходимостта. Имаше много доброволци. Съперничеството беше голямо. Не исках тя да получи назначението. Беше само на двайсет и четири. Толкова умна. Имаше толкова много други неща, за които би могла да допринесе, без да се излага на опасност. Но тя беше непреклонна и преди няколко месеца ми каза: „Аз съм най-добрият кандидат за тази мисия, тате. Знаеш го.
Аз го знам. Всички го знаят“.
— И си я пуснал.
— Както скоро ще разбереш със собствения си син, пускането е най-трудното, най-голямото нещо, което можем да направим за тях.
— Благодаря — каза Итън. — Вече мисля, че я познавам малко по-добре.
— Иска ми се наистина да бе имал възможността да я опознаеш. Тя беше невероятна.
На път към вратата Итън спря и се обърна към Пилчър.
— Мога ли да ти задам още един личен въпрос?
Пилчър се усмихна тъжно.
— Разбира се. Защо да спираш сега?
— Майката на Алиса. Къде е тя?
Сякаш нещо се прекърши в стареца. Внезапно той се състари още повече, сякаш подпорите, които го бяха държали, рухнаха.
Итън моментално съжали, че го е попитал.
Сякаш въздухът беше изсмукан от стаята.
— От всички, които бяха подложени на суспендиране, деветима така и не се събудиха. Елизабет беше една от тези девет. А сега изгубих и дъщеря си. Прегърни довечера семейството си, Итън. Силно ги прегърни.
Операционната беше на второ ниво и хирургът ги очакваше.
Беше закръглен прегърбен човек с тромави движения, сякаш костите му бяха атрофирали след годините живот в тази планина, без да излиза на слънце. Бялата му престилка се спускаше до обувките му. Вече си бе сложил хирургическа маска.
Когато Итън и Пам влязоха, докторът ги погледна от умивалника. От чешмата течеше гореща вода.
Той миеше яростно ръцете си.
Не се представи.
Каза само:
— Свалете си панталона и легнете на масата по корем.
Итън погледна Пам.
— Ще останеш за това ли?
— Наистина ли си мислиш, че бих пропуснала шанса да гледам как те режат?
Итън седна на един стол и започна да си събува обувките.
Всичко беше подготвено.
До операционната маса имаше поднос със синя хирургическа кърпа, върху която бяха подредени скалпел, пинцети, форцепс, игли, ножици, марля, йод и малко шишенце без етикет.
Итън си свали обувките, разкопча колана и смъкна панталона.
Усещаше студения под през чорапите си.
Хирургът завъртя кранчето на чешмата с лакът.
Итън се качи на масата и легна по корем.
На стената зад мониторите и Стойките за системи имаше огледало. Итън загледа как докторът си слага хирургическите ръкавици и се приближава.
— Колко дълбоко е микрочипът? — попита Итън.
— Не ужасно много — отвърна докторът.
И отвори шишенцето с йод.
Изля малко върху марля.
Намаза крака на Итън.
— Прикрепяме ги към мускула. — Докторът заби спринцовката в най-малкото шишенце и добави: — Следват няколко убождания.
— Какво е това?
— Местна упойка.
След като задната част на крака му изтръпна, всичко мина бързо.
Итън не почувства нищо, но видя в огледалото как докторът вдига скалпела.
Усети лек натиск.
Не след дълго латексовите ръкавици на доктора се омазаха с кръв.
Минута по-късно той смени скалпела с пинцетите.
Двайсет секунди след това микрочипът изтрака в металния поднос до главата на Итън.
Приличаше на люспа слюда.
— Имам една молба — каза Итън, докато докторът пъхаше в раната парче марля.
— Каква?
— Зашийте ме криво-ляво.
— Умно — обади се Пам. — Ще си вдигнеш рейтинга пред Кейт, ако реши, че сам си го изрязал. Може да си помисли, че си кривнал от пътя.
— Точно това си мисля и аз.
Докторът вдигна иглата, в която бе вдянат черен конец.
Докато Итън и Пам вървяха по коридора към пещерата, болката от разреза започна да се обажда.
Той спря при вратата на килията на Маргарет, наведе се към прозореца и надникна вътре, като заслони очите си с длани от силната светлина.