Шишенце спирт.
Памук.
Марля.
Моментално лепило.
Тънко фенерче.
Форцепс, отмъкнат от операционната в комплекса.
Сгъваем нож „Спайдерко Харпи“.
Загледа се в левия крак на Тереза; миризмата на горящо дърво пропълзяваше под вратата от дневната. Бързо откри стария бял белег — приличаше на следа от мъничка гъсеница. Отвори шишенцето спирт, сложи топче памук на гърлото му и го обърна.
Острата миризма на изопропилов алкохол изпълни стаята.
Обработи белега със спирта и пусна памука в чинията. Отвори сгъваемия нож. Острието му изглеждаше зло — назъбено и извито като нокътя на хищна птица. Напои друго топче памук и стерилизира острието, после и форцепса.
Тереза го гледаше с поглед, в който се четеше нещо като ужас.
— Не гледай — оформи само с устни той.
Тя кимна, сви устни и стисна зъби от напрежение.
Когато върхът на ножа докосна горния край на белега, тялото й се скова. Итън не беше събрал нужния кураж да започне разреза, но въпреки това го направи.
Тереза рязко пое дъх през зъби, когато острието проникна през кожата й.
Итън погледна за миг ръцете й, свити в юмруци.
Откъсна се от момента.
Острието беше безумно остро, но това беше добре дошло. Без никакво съпротивление, сякаш режеше топло масло, Итън го прокара с лекота по белега на жена си. Нямаше чувството, че й причинява болка, но лицето й бе изкривено и червено, кокалчетата на пръстите й побеляха, а по крака й потече права струйка кръв.
Итън помнеше това изражение.
Тази яростна и прекрасна решимост.
От нощта, в която се роди синът им.
Острието бе проникнало на половин, може би един сантиметър и той се зачуди дали е срязал достатъчно дълбоко, за да стигне до мускула.
Внимателно извади ножа и го остави на чинията. Кръвта покриваше острието, гъста като смазка. Капките кръв капеха по белия порцелан. Гащичките на Тереза се покриха с червени петна, кръвта се събираше в процепите между пръчките на стола.
Итън взе форцепса.
Включи фенерчето и го захапа.
Наведе се, за да разгледа разреза отблизо.
С лявата си ръка разтвори раната.
С дясната вкара форцепса.
По лицето на Тереза се стичаха сълзи, тя скубеше косата си с ръце. Итън се съмняваше, че би издържала още рязане, ако се наложи да проникне по-надълбоко.
Бавно отвори форцепса.
Тереза издаде най-високия звук дотук — нещо дълбоко и гърлено.
Пръстите й се впиха в тапицерията на дръжките.
Най-трудното бе, че не можеше да й каже нито дума, за да я окуражи или утеши.
Освети раната.
Видя мускула.
Микрочипът проблесна като перла на повърхността му.
Той взе ножа от чинията.
„Успокой си ръцете“.
Потта пареше в очите му.
„Почти стигнах, мила“.
Пъхна ножа в раната и кръвта потече по крака й. Тереза трепна, когато върхът на ножа докосна мускула, но Итън не се поколеба.
Вкара върха на ножа между мускула и чипа и го освободи.
Извади острието с чипа в края му.
Беше затаил дъх.
Вдиша дълбоко, докато оставяше ножа в чинията.
Тереза го гледаше с напрегнато очакване.
Той кимна, усмихна й се и й подаде марля. Тя я взе и я притисна в раната. Кръвта я напои почти моментално и Итън й подаде нова.
Най-лошата болка като че ли отшумяваше, червенината на лицето на Тереза намаляваше, сякаш тя се съвземаше от треска.
След пет минути вече можеха да се оправят с течащата кръв.
След двайсет тя спря напълно.
Итън напои още едно топче памук със спирт и почисти разреза, а Тереза се мръщеше от щипането.
После той притисна краищата на раната, свали със зъби капачката на лепилото, изстиска голяма капка и я размаза по дължината на разреза.
Навън вече бе почти тъмно и в кабинета с всяка секунда ставаше все по-студено.
Итън държа раната затворена пет минути, после я пусна.
Лепилото държеше.
Итън се премести пред стола и доближи устни до ухото на Тереза.
— Извадих го. Справи се изумително.
— Много ми беше трудно да не изкрещя.
— Лепилото действа, държи раната затворена, но трябва да останеш неподвижна известно време. Нека да изсъхне съвсем.
— Замръзвам.
— Ще ти донеса одеяла.
Тя кимна.
Той й се усмихна.
В ъгълчетата на очите й още имаше сълзи.
— Дай да го видя — оформи с уста тя.
Итън вдигна ножа от чинията и го задържа пред лицето на Тереза.
Микрочипът беше покрит със засъхваща кръв, която ставаше все по-гъста.