Кривнаха от улицата и продължиха през игрището.
На петдесет метра от тях една улична лампа осветяваше люлки.
Продължиха да вървят, докато стигнаха края на парка, до самата река.
Седнаха в пожълтяващата трева.
Итън надушваше водата, но не можеше да я види. Не можеше да види и ръцете си дори ако ги вдигнеше пред себе си. За първи път намираше пълния мрак за толкова уютен.
— Не биваше да ти казвам — каза той. — Стана в момент на слабост. Просто повече не можех да търпя тази лъжа помежду ни. Това, че не сме в крачка.
— Разбира се, че трябваше да ми кажеш.
— Защо?
— Защото този град е пълна измислица.
— Само че навън няма нищо по-добро. Ако си имала мечти да се махнеш от Уейуърд Пайнс, аз разруших тази мъничка надежда.
— Винаги съм предпочитала истината. И още искам да се махна.
— Това е невъзможно.
— Всичко е възможно.
— Ще ни убият още първия час.
— Не мога да живея повече така, Итън. Цял ден си мислих за това. Не мога да спра да мисля за това. Няма да живея в къща, в която ме шпионират. В която трябва да шепна, ако искам да проведа истински разговор със съпруга си. Не желая да живея в град, в който синът ми отива на училище и не знам на какво го учат. Ти знаеш ли на какво го учат?
— Не.
— И го приемаш за нормално?
— Разбира се, че не.
— В такъв случай направи нещо по въпроса.
— Пилчър има сто и шейсет души, които живеят в планината.
— А ние сме четиристотин, почти петстотин.
— Те са въоръжени. За разлика от нас. Виж, не ти разказах онези неща, за да ме караш да вдигна всичко във въздуха.
— Няма да живея така.
— Какво искаш от мен, Тереза?
— Оправи нещата.
— Нямаш представа какво искаш.
— Искаш синът ти да порасне…
— Ако изгарянето на града до шибаните му основи би променило нещата поне мъничко за теб и Бен, бих го подпалил още през първия си ден като шериф.
— Губим го.
— Какво искаш да кажеш?
— Започна миналата година. И нещата само се влошават.
— В какъв смисъл?
— Той се отдръпва, Итън. Не знам с какво му пълнят главата, но ни го отнемат. Помежду ни има стена.
— Ще разбера.
— Обещаваш ли?
— Да, но трябва и ти да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Да не казваш на никого нито дума от онова, което ти разказах. Абсолютно нищичко.
— Ще направя всичко по силите си.
— И още нещо.
— Какво?
— За първи път сме заедно в Уейуърд Пайнс, без да ни наблюдават камери.
— И какво?
Той се наведе и я целуна в мрака.
Вървяха през града.
Итън усети как ледени мушици докосват лицето му.
— Това сняг ли е?
В далечината светлината на една самотна улична лампа се беше превърнала в сцена за снежинките.
Нямаше вятър. Снежинките падаха право надолу.
— Зимата дойде — каза Тереза.
— Но само преди няколко дни беше лято.
— Лятото е дълго. Зимата също. Пролетта и есента профучават. Миналата зима продължи девет месеца. Снегът по Коледа беше три метра.
Той хвана облечената й в ръкавица ръка.
В цялата долина не се чуваше нито звук.
Цареше тотална тишина.
— Бихме могли да сме къде ли не — каза Итън. — В някое село в швейцарските Алпи. Просто двама влюбени, излезли на нощна разходка.
— Не го прави — предупреди го Тереза.
— Кое?
— Не се преструвай, че сме на друго място и в друго време. Хората, които го правят в този град, полудяват.
Избягваха Главната, вървяха по страничните улички.
Къщите бяха тъмни. От комините не се издигаше дим и пълният със снежинки въздух бе чист и свеж.
— Понякога чувам писъци и крясъци — каза Тереза. — Далечни, но ги чувам. Бен никога не споменава за тях, но знам, че и той ги чува.
— Това са абитата — каза Итън.
— Странно, че никога не ме е питал какви са тези звуци. Сякаш вече знае.
Продължиха на юг след болницата по пътя, който уж водеше извън града.
Лампите останаха зад тях.
Мракът стана още по-плътен.
По пътя се беше натрупал един сантиметър сняг.
— Днес ходих при Уейн Джонсън — каза Итън.
— Трябва да го заведа на вечеря утре.
— Излъгах го, Тереза. Казах му, че нещата ще станат по-добри. Казах му, че това е просто най-обикновен град.
— И аз. Но така те накараха да кажеш, нали?
— Никой не ме кара да правя каквото и да било. В крайна сметка винаги опира до избор.
— Как се справя той?
— Как мислиш? Уплашен е. Объркан. Мисли си, че е мъртъв и че това е адът.