Набра се на въжето и стъпи някак си на дъската.
Облегна се на скалата.
Задъхан.
С кървящи длани.
С разтреперани крака.
— Ей, задник! Искаше да литнеш ли, а?
Мъжете се разсмяха и стъпките им се отдалечиха.
Итън нямаше време да се окопити.
След пет мига ужас фенерът изчезна зад някакъв ъгъл.
Итън продължи напред и за огромно негово облекчение пътеката стана по-широка.
Вече нямаше въжета и дъски.
Сега вървяха по леко наклонен корниз.
Може би се дължеше на изтощението и отшумяването на адреналина, но Итън пропусна напълно прехода.
От вън към вътре.
Сега фенерът осветяваше каменни стени навсякъде около него, дори над главата му, а температурата бе скочила с десетина градуса.
Стъпките им отекваха.
Бяха в пещера.
Някъде отпред се чуваха гласове.
И музика.
Внезапно блеснала светлина опари очите му.
Водачите му продължиха напред, но Итън спря при широката отворена врата.
Не схващаше какво точно вижда.
Не можеше да го намести в представите си.
Помещението беше с площ няколкостотин квадратни метра. Таванът се спускаше в ъглите и се извисяваше на повече от шест метра в центъра. Стените бяха с цвета на кирпич. Навсякъде имаше свещи. Факли. Газени фенери, висящи от тавана. Беше топло, топлината се излъчваше от голямото огнище в един ъгъл — ниша, от която очевидно пушекът излизаше навън. Навсякъде имаше хора. Събрали се на малки групи. Танцуваха. Седяха на столове около огъня. Трима музиканти свиреха на импровизирана сцена — тромпет, бас и пиано, явно разглобено и домъкнато тук на парчета. Зад него седеше Хектър Гейтър и свиреше някакво унило джаз парче, което подхождаше идеално на някой клуб в Ню Йорк. Всички бяха облечени в дрехи, които не биха могли да понесат прехода, който бе направил току-що Итън.
Хората пушеха.
Разговаряха на висок глас, за да надвикат музиката.
Усмихваха се.
Смееха се.
Миризмата на алкохол висеше във въздуха като парфюм.
И в следващия момент Кейт стоеше пред него.
Беше боядисала косата си в тъмнокафяво и носеше черна жилетка без ръкави.
Усмихната, с блеснали от алкохола очи, тя сякаш бе на косъм да се просълзи.
— Най-добрият джин бар във всички градчета на света. — Тя прокара длан по ръкава на якето му. — Май си имал труден преход. Да идем да ти намерим нещо сухо.
И го поведе през тълпата към другия край на помещението. Влязоха в една ниша, където на дървени закачалки висяха мокрите дрехи, с които хората бяха дошли тук.
— Четирийсет и втори номер, нали? — попита
Кейт.
— Да.
Тя му посочи черен костюм, висящ в края на закачалката — сухо, безупречно чисто официално облекло.
— Като предишния ти стил, а? Обувките и чорапите са под костюма. Обличай се и идвай.
— Кейт…
— Ще говорим там.
И го остави сам.
Итън свали якето, тениската, мокрите джинси. Покрай стената имаше пейка и той седна да събуе ботушите си и да огледа раната.
Няколко шева се бяха скъсали, но беше взел за всеки случай марля и лепенки.
Стегна крака си, за да спре кървенето, и избърса с мократа тениска струйката засъхнала кръв, която се спускаше до петата му.
Докато се връщаше при партито, Итън не можеше да отрече, че се чувства като нов човек. В съблекалнята имаше огледало и бе пригладил косата си в стила, в който я бе носил по времето, когато бе работил в службите.
Някой беше сковал бар покрай едната стена на пещерата.
Итън тръгна към него през тълпата и се настани на един висок стол.
Барманът дойде веднага.
Бяла риза, черна вратовръзка, черна жилетка.
Освежаващо старомодно.
Барманът сложи салфетка за коктейли на тъмното изподраскано дърво на бара.
Итън го позна от града. Не бяха разговаряли, но няколко дни в седмицата работеше като касиер в магазина за хранителни стоки.
— Какво да бъде? — попита мъжът, без с нищо да показва, че знае или му пука кой е Итън.
— Какво предлагате? — попита Итън и погледна бутилките, подредени пред огледалото на стената. Видя бърбън, скоч, водка. Познаваше марките, но всички бутилки бяха почти празни. За сметка на това бутилките без етикет и с бистра течност преобладаваха.
Около огледалото имаше окачени десетки моментални снимки. Една в центъра привлече вниманието му. Кейт и Алиса в близък план, облечени като млади момичета — кепета на вестникарчета, крещящ грим и перли. Бузите им бяха долепени. Изглеждаха подпийнали и безнадеждно щастливи.