— Сър? — каза барманът.
— „Джони Уокър“ син етикет. Чист.
— Всъщност онези бутилки са повече за атмосфера и много специални случаи.
— Добре. Тогава какво ще ми предложите?
— Правя гадно мартини.
— Бива.
Загледа как барманът сипва от различни бутилки без етикет в голяма чаша за мартини, която постави върху салфетката и я украси с резен зелена ябълка.
— Наздраве. Първото е от мен.
Докато вдигаше чашата към устните си, гласът на Кейт се разнесе зад него:
— А сега се опитай да останеш с ясен ум.
И седна на стола до него, докато той отпиваше.
— Еха — каза той. — Е, поне с чашите са го докарали. Досега не ми се е случвало да поискам да не съм опитвал нещо.
Питието беше без миризма, но пареше на езика, след което идваше силен вкус на цитрус; за щастие усещането отминаваше бързо.
Итън внимателно остави чашата върху салфетката.
— Нали няма да ми кажеш, че си започнала да харесваш това подобие на домашен джин?
Кейт се разсмя.
— Изглеждаш добре, агент Бърк. Трябва да кажа, че елегантността на черния костюм и вратовръзката ти отиват хиляда пъти повече, отколкото шерифската премяна, с която приличаш на горски.
В огледалото хората танцуваха на някакво бавно джазпарче. Итън забеляза Иминг и приятелчетата му — бяха облекли смокинги, подаваха си някакъв буркан и гледаха бенда.
Посегна към чашата с мартини, но размисли и каза:
— Хубава обстановка. Как сте успели да домъкнете всичко тук?
— Мъкнем ги от години. Радвам се, че успя да дойдеш.
— Е, едва успях, пък и още не разбирам на какво точно съм попаднал. На някакъв маскарад?
— Нещо такова.
— И на какви се преструват всички?
— Там е работата. Тук никой не се преструва, Итън. Това е място, на което можем да дойдем и да бъдем такива, каквито сме наистина. — Тя се обърна на стола си и погледна тълпата. — Тук говорим за миналото си. За предишния си живот. Кои сме били. Къде сме живели. Спомняме си хората, които сме обичали, от които сме били откъснати. Говорим си за Уейуърд Пайнс. Говорим за всичко, за което си поискаме, без да се страхуваме от нищо. Тук страхът не е позволен.
— Говорите ли за напускане?
— Не.
— Значи никога не си била при оградата?
Тя отпи от гадното нещо, минаващо за мартини.
— Веднъж.
— Но не си минала от другата страна.
— Не. Просто исках да я видя. Откакто започнахме да идваме в тази пещера, трима души преминаха от другата страна.
— Как?
Тя се поколеба.
— Има един таен тунел.
— И нека позная нещо.
— Какво?
— Никой от тях не се е върнал.
— Така е. — Тя слезе от стола. — Да потанцуваме.
Итън хвана ръката й.
Тръгнаха по неравния под към поклащащите се в бавен ритъм двойки.
Той сложи ръка на кръста й, но запази прилично разстояние.
— Харолд няма да има нищо против — каза Кейт.
— Не е ревнивец.
Итън я придърпа към себе си и телата им почти се долепиха.
— Така добре ли е?
— Когато казах, че не е от ревнивите, не те предизвиквах.
Но не се дръпна.
Затанцуваха.
Итън се мразеше, че му харесва да я докосва отново.
— Как приемат хората това, че ме виждат тук? Държат се така, сякаш нямат представа, че шерифът е в заведението.
— О, имат представа. Обсъдихме го. Убедих ги, че може да ти се има доверие. Че се нуждаем от теб. Заложила съм си главата.
— Нямате нужда от мен. Повярвай ми.
— Въпросът е дали те имаме?
— Ако кажа не, ще свърша ли гол и надупчен по средата на пътя?
Ноктите на Кейт се впиха в рамото му.
В очите й блеснаха пламъци.
— Нито аз, нито който и да било от хората ми не е докосвал с пръст Алиса. Ние не сме революционери, Итън. Не идваме тук, за да трупаме оръжия и да замисляме преврат. Срещаме се, за да сме на място, където не ни наблюдават. Да се почувстваме като човешки същества, а не като затворници.
Итън я поведе по-далеч от музиката.
— Чудех се нещо.
— Какво?
— Всъщност са две неща. Първо, как се сети, че имаш микрочип в крака? И второ — как разбра, че ако го махнеш, камерите няма да те виждат? Не мога да си представя, че би могла да се сетиш за подобно нещо.
Тя извърна очи.
Итън я измъкна от пещерата в по-студения коридор.
Открай време го беше имало — сега вече разбираше. Спотайващо се подозрение. Но до този момент, докато не зададе въпроса на глас, простата истина му се беше изплъзвала.