Приближаващата се кола се носеше по средата на Главната, яхнала бялата осева линия. Движеше се със сто или сто и десет километра в час, ревът на двигателя отекваше между тъмните сгради, дългите светлини го заслепяваха.
На Итън тъкмо му хрумна, че няма да е зле да се махне от пътя, когато чу как оборотите намаляват.
Джипът „Вранглер“, който го бе карал до планината толкова много пъти, спря на зебрата пред него.
Без врати, без платнище.
Итън чу как се задейства ръчната спирачка.
Маркъс се взираше в него иззад волана. Умората в очите му показваше, че и той отдавна не е виждал сън.
— Трябва да дойдете с мен, господин Бърк — каза той през ръмженето на двигателя.
Итън се облегна на рамката за платнището.
— Пилчър те е пратил да ме вземеш в пет сутринта?
— Звънял е в дома ви. Никой не е вдигнал.
— Защото цяла нощ бях навън и правех онова, което той поиска от мен.
— Е, иска да ви види веднага.
— Маркъс, уморен съм, премръзнал съм и съм вир-вода. Кажи му, че се прибирам да взема душ и да поспя. После…
— Съжалявам, господин Бърк, но няма да се получи.
— Моля?
— Господин Пилчър каза веднага.
— Господин Пилчър да си го начука.
Светофарът над тях хвърляше редуващи се цветове по джипа, по лицето на Маркъс, по пистолета, които внезапно беше насочил в гърдите на Итън. Приличаше на глок, но Итън не можеше да каже със сигурност в полумрака.
Вгледа се в лицето на Маркъс — гняв, страх, нервност.
Оръжието трепереше едва забележимо.
— Качвайте се в джипа, господин Бърк. Съжалявам, че трябва да го правя, но имам заповед и тя е да ви заведа в кабинета на господин Пилчър. Били сте войник, нали? Разбирате, че понякога трябва да изпълняваш това, което ти е казано, без значение дали ти харесва, или не.
— Бях войник — каза Итън. — Пилот на „Блек Хок“. Карах мъже в битки, от които знаех, че няма да се върнат. Стоварвах целия ад върху бунтовници. И да, получавах заповеди. — Итън седна до Маркъс и погледна над цевта на пистолета в притъмнелите му като буря очи. — Но ги получавах от хора, които разполагаха с пълното ми доверие и уважение.
— Господин Пилчър разполага с моите.
— Браво на него.
— Предпазният колан, господин Бърк.
Итън закопча колана. Май в крайна сметка нямаше да презареди.
Маркъс прибра оръжието, отпусна ръчната и превключи на първа.
Отпусна амбреажа, направи обратен завой, настъпи газта и се понесе по Главната; задницата на джипа поднесе, докато гумите се мъчеха да намерят сцепление.
Когато навлязоха в гората, Маркъс превключи на трета.
На Итън му бе трудно да върви пеша към къщи, но ходенето поне раздвижваше кръвта в крайниците му. Пътуването с джипа беше гадно — нямаше спасение от вятъра и той измръзна до мозъка на костите.
Маркъс отново превключи скоростите и излезе от пътя между дърветата.
Итън може би не мислеше трезво, но последното, което възнамеряваше да направи, бе да се яви на среща с Пилчър.
Докато приближаваха канарите, Маркъс бръкна в пазвата си и извади нещо като дистанционно.
В далечината в снега се появи триъгълник светлина.
Маркъс спря джипа в подножието на скалата.
Широката врата вече се отваряше, пълзеше нагоре в скалата.
Пръстите на Итън бяха така измръзнали, че едва ги усещаше как стискат ножа.
Той го отвори и ръката му се стрелна наляво.
Острието опря в трахеята преди Маркъс да успее дори да помисли да реагира.
Ръката му пусна волана и посегна към оръжието.
— Ще те заколя — предупреди го Итън.
Ръката на Маркъс се върна на волана.
— Стискай кормилото, сякаш животът ти зависи от това. Защото е точно така.
Отворът в планината вече зееше, светлината от тунела осветяваше дърветата наоколо.
Итън заговори в ухото на Маркъс:
— А сега много бавно махни дясната си ръка от кормилото и превключи на първа. Дръж скоростния лост и влез в тунела. После изключи двигателя. Разбра ли ме?
Маркъс кимна.
— Не искам да те наранявам, Маркъс, но ще го направя, ако се наложи. Убивал съм. По време на война. Дори в този град. Ще го направя пак. Не си мисли, че ще се поколебая, защото те познавам. Това няма да е от значение.
Ръката на Маркъс трепереше, докато хващаше лоста и превключваше на първа.
Настъпи леко газта и влязоха бавно в тунела.
Вътре Маркъс спря джипа, както му бе наредено.
Докато вратата се спускаше зад тях, Итън извади пистолета от кобура на Маркъс — „Хеклер и Кох USP“, калибър 40.