Запита се дали не ги следят камери.
— С теб е свършено — каза Маркъс. — Знаеш го, нали?
Итън обърна пистолета и го хвана за цевта. Маркъс се досети какво предстои и понечи да се предпази, но Итън го фрасна отстрани по главата с дръжката.
Маркъс се отпусна и щеше да падне от джипа, ако не беше предпазният колан. Итън взе идентификационната му карта, разкопча колана и остави гравитацията да си свърши работата и да го запрати на земята.
После разкопча колана и се премести на мястото на шофьора.
Настъпи амбреажа.
Запали двигателя.
След секунди се носеше по тунела към сърцето на планината.
Гигантските окачени светлинни глобуси бръмчаха над него в огромната пещера, но иначе комплексът беше притихнал.
Итън провери пистолета.
Едва не се разсмя.
Естествено, в цевта нямаше патрон.
Извади пълнителя — празен.
Метна оръжието на задната седалка и слезе от джипа.
Спря пред плъзгащата се стъклена врата, извади картата на Маркъс от джоба си и я прекара през четеца.
Коридорът на първо ниво бе пуст в този ранен час.
Итън се качи по стълбите до следващото ниво.
Черните и белите плочки блестяха под флуоресцентните светлини и стъпките му отекваха по коридора. Струваше му се странно незаконно да се движи тук сам.
Без водачи. Без наставници.
В края на коридора спря при вратата към отдела за наблюдение и надникна през прозореца.
Някой седеше при конзолата и преглеждаше картините от камерите — предимно хора, които се мятаха, въртяха и се чукаха в леглата си; телата им бяха като едва различими петна.
Итън прокара картата на Маркъс през четеца.
Вратата се отключи.
Той влезе.
Мъжът при конзолата завъртя стола си.
Тед.
Шефът на наблюдението.
Последният човек, когото Итън се надяваше да открие тук.
— Шерифе. — В гласа на Тед имаше лека тревога. — Не знаех, че ще дойдете.
— Да, не го включих в графика си.
Итън тръгна към стената от екрани, а вратата зад него се затвори.
— Да видя ръцете ти — каза той.
— Не разбирам.
— He разбираш какво означава „да видя ръцете ти“ ли, Тед?
Итън извади ножа.
Тед бавно вдигна ръце.
В помещението миришеше на застояло кафе.
— Оттатък има ли хора? — попита Итън.
— Двама — каза Тед.
— Някаква причина да очакваш техниците да дойдат тук?
— Не. Обикновено не се откъсват от работата си.
— Да се надяваме да е така. За доброто на всички.
Итън седна на стола до Тед. Ръцете на Тед трепереха и това накара Итън да изпита известно облекчение. Щом беше уплашен, значи можеше да бъде контролиран. Стъклата на очилата му бяха като телевизори и големите разширени зеници зад тях изглеждаха мътни и уморени.
— Цяла нощ ли си прекарал тук, Тед?
— Да.
— Кога свършва смяната ти? И ще те помоля да разбереш, че лъжите изобщо няма да са ти от полза.
Тед завъртя китката си, за да си погледне часовника.
— Трийсет и четири минути.
— Страх ли те е, Тед?
Тед кимна бавно.
— Това е добре. Би трябвало да те е страх.
— Защо правите това, шерифе?
— За да получа отговори. Можеш да отпуснеш ръцете си в скута, Тед.
Тед избърса чело с ръкав и постави длани върху памучните си панталони.
— Искам от самото начало да сме съвсем наясно за нещо — каза Итън.
— Да?
— Не знам дали имаш аларма или някакъв таен начин да подадеш сигнал, че си загазил. Но ако това стане, ако направиш тази грешка, ще те убия.
— Разбирам.
— Не ми пука дали пред вратата ще цъфнат трийсет въоръжени бойци. Ако вратата се отвори, ще приема, че си извикал някого, и последното нещо, което ще направя, преди да ми видят сметката, е да ти прережа гърлото.
— Разбрах.
— Не искам това да се случва, Тед.
— Аз също.
— От теб зависи. А сега да се захващаме за работа. Изчисти екраните.
Тед бавно се завъртя в стола си към конзолата.
Почука един панел и двайсет и петте екрана угаснаха.
— Всяко нещо по реда си — каза Итън. — Предполагам, че има картина от камерите по коридора от другата страна на вратата, нали?
— Може да има.
— Покажи ми я на монитора в горния десен ъгъл.
На екрана се появи картина от коридора на второ ниво. Беше пуст.
— А сега искам да видя къде е Пилчър.
— Той няма чип.
— Разбира се, че няма. Има ли камери в жилището или в кабинета му?
— Не.
— Това правилно ли ти се струва?
— Не зная.
— А дясната му ръка? Къде е Пам? Или тя също е извън радара?