Тя излезе от кадър.
Картината изчезна.
Екраните отново показаха въздушен изглед.
— Какво е правила в града? — попита Тед.
— В два без една Алиса и Кейт Болинджър са се разделили на ъгъла на Главната и Осма. И двете са били без чипове, така че няма запис. Разбрах, че Алиса е тръгнала на юг, вероятно към комплекса. Пам я е последвала. Имай предвид, че няколко часа по-късно, недалеч от пасищата южно от града, ще открия Алиса. Гола, по средата на пътя. Измъчвана до смърт.
— Скиталците са я убили.
— Може би. Може би не. Провери трите камери, Тед.
Тед превключи картините.
Маркъс беше изчезнал от обхвата на камерата в тунела.
Пам беше излязла от фитнесзалата.
Коридорът си оставаше пуст.
— Върни се там, където бяхме — каза Итън. — Да видим къде е отишла.
Тед превключи на въздушния изглед към Уейуърд Пайнс.
Пам продължи на юг извън града. Там, където пътят завиваше обратно, точката й тръгна през гората и продължи чак до оградата.
— Можеш ли да добавиш моя микрочип? — попита Итън.
— Имате предвид по същото време ли?
— Именно.
На екраните се появи точката на Итън.
— Значи сте били с Пам? — каза Тед. — Не разбирам.
— Там бях. Преди три нощи при оградата. Питър Маккол тъкмо беше загинал.
— О, спомням си.
— Сега пусни отново траекторията на Пам от два без една до момента, когато стига до мен и оградата.
Тед отново пусна движението й и каза:
— Не разбирам…
— Тогава пусни отново.
Тед го направи още три пъти и накрая възкликна:
— Какво става, по дяволите?
Наведе се напред.
Поведението му се промени.
По-малко страх, повече напрегнатост.
Повече съсредоточаване.
— Аз ли греша, или липсват два и половина часа от наблюдението на Пам в нощта на убийството на Алиса?
И пусна записа отново.
Увеличи го, докато самата точка запълни четири екрана.
После го пусна отново и отново.
— Прескачането е без никакво прекъсване — каза той. — Личи си единствено по часовника.
Затрака яростно на три клавиатури.
На екраните светна код за грешка.
Тед впери поглед в него с наклонена настрани глава, сякаш не разбираше.
— Какво означава това? — попита Итън.
— Липсват данни. От два и четири до четири и трийсет и три сутринта.
— Как е възможно това?
— Някой ги е изтрил. Ще опитам нещо друго. Сега екраните показваха онова, което Тед пишеше — дълъг неразбираем код.
Накрая се появи различно съобщение за грешка.
— Пуснах възстановяване на системата шейсет секунди преди момента на прекъсването във времето — каза Тед.
— И?
— Записите, които търсим, липсват.
— Какво точно означава това?
— Че са били изтрити.
— Възможно ли е да са го направили Пилчър или Пам?
— Категорично не. Имам предвид, не лично те. Самото изтриване е на практика невъзможно, а да се залепи записът от наблюдението на Пам при липсващи данни, при това така безупречно, просто няма начин. За подобно нещо е необходима намесата на експерт.
— В такъв случай кой би могъл да им помогне? Някой от твоите техници?
— Само ако им е било наредено.
— Не си искал от тях да го правят, нали?
— Не. Кълна се.
— Колко от хората ти са способни на нещо подобно?
— Двама.
Итън посочи с ножа към вратата в края на контролния панел.
— Те там ли са?
Тед се поколеба.
— Тед!
— Единият.
Итън тръгна към вратата.
— Чакайте — каза Тед и посочи екраните, които отново показваха картини от камерите в комплекса.
Пам и Пилчър вървяха по коридора на второ ниво, следвани от двама мъже от охраната.
Итън изгледа кръвнишки Тед.
— Ти ли ги предупреди?
— Разбира се, че не. Сядайте.
— Защо?
Тед атакува конзолата.
Картините от камерите изчезнаха.
— Върни ги — каза Итън.
— Ако това означава каквото си мисля, по-добре картината да я няма на екраните, когато влязат.
Тед извика въздушната карта на Уейуърд Пайнс, увеличи къщата на Кейт Болинджър и включи интерактивния план.
Включи камерата над леглото й.
Кейт и Харолд изпълниха екраните — светлината на утрото се лееше през прозорците, докато се обличаха.
Итън седна.
— Помагаш ли ми?
— Може би.
От другата страна на вратата се разнесоха гласове.
Изщрака ключалка.
— По-добре бързо измислете нещо, шерифе.
— Само още нещо — каза Итън. — Ако трябва да говоря с някого посред бял ден в града…