— Пейката на ъгъла на Главната и Девета. Сляпо място. Глухо място.
Вратата се отвори.
Пилчър влезе пръв, следван по петите от Пам.
— Изчакайте малко — каза през рамо, вероятно на охраната. — Ще ви извикам.
Влезе и изгледа Итън, без да крие гнева си.
— Маркъс е в лечебницата със сътресение и спукан череп.
— Това лайно ме заплаши с пистолет — каза Итън. — Има късмет, че не е в моргата. Ти ли си му дал тази власт?
— Казах му да иде в града, да те намери и да те докара тук на всяка цена.
— Е, в такъв случай да благодари на теб, че е само с пукнат череп.
— Какво правиш тук?
— На какво ти прилича?
Пилчър погледна към Тед.
— Искаше да види картина на живо от дома на Болинджър — каза Тед.
На екраните Кейт шеташе в кухнята.
Изплакваше френска кафеварка за еспресо.
Пилчър се усмихна.
— Какво има, Итън? Снощи нямаше ли достатъчно време да се видите? Искам веднага да те видя в жилището си.
Итън пристъпи към него.
Беше поне с петнайсет сантиметра по-висок от Пилчър и изгледа отгоре върха на носа му.
— С радост ще дойда с теб, Дейвид, но първо изпитвам нуждата да споделя с теб, че ако още веднъж ми изиграеш подобна глупост да пращаш свой лакей да ме вземе с пистолет…
— Внимавай — прекъсна го Пилчър. — Краят на изречението може да ти излезе скъпо.
Погледна покрай Итън и добави:
— Сигурен ли си, че всичко тук е наред, Тед?
— Да, сър.
Пилчър отново погледна Итън.
— След теб.
Итън пъхна ръце в джобовете си, докато минаваше покрай Пам. Тя се усмихваше налудничаво; кожата й още блестеше от пот след фитнеса.
В коридора от двете страни на вратата стояха двама яки мъжаги. Бяха облечени цивилно, но на ремъците около вратовете им висяха автомати. И двамата гледаха Итън агресивно.
Пилчър поведе всички по коридора и прокара картата си през четеца на врата без обозначения, водеща към асансьора до жилището му.
Погледна назад към охраната.
— Мисля, че ние ще поемем нещата нататък, господа.
— Маркъс ми каза, че си откраднал картата му — каза Пилчър, след като всички се качиха в асансьора.
Итън му я даде.
— Май си имал бурна нощ, скъпи — обади се Пам.
Итън погледна надолу към якето си — още мокро, изкаляно, скъсано на няколко места.
— Отивах си у дома да се оправя, когато Маркъс ме пресрещна.
— Радвам се, че го е направил. — Тя се усмихна. — Харесвам те мръсен.
Когато стигнаха жилището на Пилчър, Пам хвана ръката на Итън и го задържа в кабината.
Доближи устни до ухото му и прошепна:
— Случайно ви видях с Тереза на вечерната ви разходка снощи. О, не ми прави физиономии. Не съм казала на никого. Засега. Просто исках да знаеш, че вече ми принадлежиш.
Пилчър ги заведе до кръгла стъклена маса недалеч от безупречната си кухня. Личният му готвач вече приготвяше закуската — от голямата викторианска печка се носеше аромат на яйца, бекон и шунка.
— Добро утро, Тим — каза Пилчър.
— Добро утро, сър.
— Би ли донесъл кафето? Можеш да вземеш и поръчките ни. Трима сме.
— Разбира се, сър.
Светлината през прозореца до масата беше сива и потискаща.
— Чух, че снощи валял сняг — отбеляза Пилчър.
— Съвсем леко — каза Итън.
— Тази година първият сняг подрани. Още е август.
Млад гладко избръснат мъж с униформа на готвач излезе от кухнята с поднос, на който имаше три порцеланови чаши и голяма френска кафеварка.
Постави всичко върху стъкления плот, наля кафе и каза:
— Зная, че Пам и господин Пилчър го пият чисто. Шерифе? Желаете ли сметана и захар?
— Не, благодаря — отвърна Итън.
Кафето ухаеше великолепно.
И на вкус беше безкрайно по-добро от онова, което се сервираше в града.
Беше точно такова, каквото Итън го помнеше от Сиатъл.
— Вчера щеше да се гордееш много с нашия шериф, Дейвид — каза Пам.
— Така ли? Какво е направил?
— Отби се при Уейн Джонсън. Това е първата ти интеграция, нали, Итън?
— Да.
— Господин Джонсън минава през тежък период. Задаваше трудните въпроси, които задават всички. Итън се справи блестящо.
Тим взе поръчките им и се върна в кухнята.
— Е, умираме да чуем как си прекарал вечерта, Итън.
Итън се загледа в ароматната пара, вдигаща се от кафето му. Намираше се в трудно положение. Ако този човек беше в състояние да убие собствената си дъщеря, какво щеше да направи с него и със семейството му, ако откажеше да назове имена?
Но ако се разприказваше, щеше да подпише смъртната присъда на Кейт.