— Не виждам как бихме могли да пожертваме толкова хора. Наречете ме безнадежден оптимист, но трябва да приема, че групата на Кейт има хора, които биха могли да бъдат разубедени и по не толкова крайни начини като изтезанията и смъртта.
Пилчър посоли яйцето си.
Хапна.
Погледна през прозореца в скалата.
Изгледът беше зашеметяващ. На триста метра под тях гората се спускаше по склона към града.
Когато Пилчър се обърна отново към масата, на лицето му беше изписана решимост.
— Итън, очаква те интересна нощ — каза той.
— В какъв смисъл?
— Ще организираш първото си празненство.
— За кого?
— Почетните гости ще бъдат Кейт и Харолд Болинджър.
Лицето на Пам грейна.
— Чудесна идея — каза тя. — Отрежи главата на змията и останалото умира само.
— Знам, че единственото празненство, в което си участвал, е твоето собствено, Итън, но приемам, че си изучил правилника — каза Пилчър. — И знаеш какво се очаква от теб.
— Някакви скрупули да ръководиш екзекуцията на бившата си тръпка? — поинтересува се Пам.
— Чувствителността ти е трогателна — отвърна Итън. — Напомни ми някой ден да ти обясня какво означава съпричастие.
— Може и да не беше формулиран добре, но въпросът е уместен — каза Пилчър. — Можеш ли да го направиш, Итън? И не разбирай погрешно, че намеквам, че имаш избор.
— Ужасен съм, ако ме питаш това — каза Итън. — Навремето я обичах. Но след снощи разбирам необходимостта от онова, което предстои.
Мускулите на лицето на Пилчър като че ли се отпуснаха.
— Да го чуя от теб, Итън… нищо не може да ме направи по-щастлив от това, че си изцяло на наша страна. Че тримата работим заедно. Че имам пълната ти лоялност и доверие. Това е толкова важно… и има толкова много неща, които не съм ти казал. Толкова много неща, които искам да споделя. Но трябва да знам, че си наистина с мен.
— Болинджър трябва да бъдат заловени живи — каза Пам. — Трябва да го заявиш ясно от самото начало на участниците, иначе гостите ни ще бъдат убити в някоя уличка. Предвид посланието, което се опитваме да пратим, те трябва да умрат в кръга на Главната улица. Трябва да е кърваво и ужасно, така че всички от групата им да разберат каква е цената за неподчинението им.
— Ще гледам как провеждаш празненството — каза Пилчър. — Представянето ти довечера може да допринесе много за изграждането на истинско доверие помежду ни. — Допи си кафето и стана. — А сега си върви у дома и се наспи, Итън. Ще пратя следобед доктор Митър в града да ти зашие чипа.
Пам се усмихна.
— Чудесно, обичам празненствата. Повече и от Коледа. И имам усещането, че жителите на града също ги обичат. Знаеш ли, че някои от тях имат специални костюми за голямата нощ? Украсяват ножовете и камъните си. Всички трябва леко да полудяваме от време на време.
— Нима смяташ убиването на двама от твоите за „леко полудяване“? — попита Итън.
— В крайна сметка това е нещото, в което сме най-добри, нали така?
— Надявам се да грешиш.
— Лично аз мразя празненствата — каза Пилчър. — Но пък, от друга страна, тези хора са мои и колкото и да е трудно, знам от какво се нуждаят. Пълното съвършенство през цялото време ще ги подлуди. Всяко идеално градче си има своята грозна тайна. Няма чудесни сънища без кошмари.
20
Итън влезе в тъмната си къща. Пусна водата в банята и се качи в спалнята.
Тереза спеше под цяла планина одеяла.
Той се наведе и прошепна в ухото й:
— Ела с мен в банята.
Водата във ваната беше единственото горещо нещо в къщата — но великолепно горещо.
Парата замъгли огледалото над мивката, прозореца над ваната. Стените сякаш започнаха да се потят.
Тя го разбра.
Влезе във ваната и се отпусна между краката му.
От телата им водата във ваната се качи само на един пръст под ръба. Топлата мъгла бе толкова гъста, че Итън почти не виждаше мивката.
Той завъртя кранчето с крак, за да изпълни банята с шума на течаща вода. Придърпа Тереза към гърдите си. Дори в горещата вода кожата й бе хладна на допир. Ухото й бе точно до устните му и положението беше толкова идеално за разговор, че той се учуди как не се е сетил за него по-рано.
Парата ги обгръщаше.
— Хората на Кейт не са убили жената, чиято смърт разследвам — каза Итън.
— Тогава кой го е направил?
— Пам, някой друг от хората на Пилчър или самият той.
— Да убие собствената си дъщеря?
— Не го знам със сигурност, но така или иначе довечера ще има празненство.
— За кого?
— За Кейт и Харолд.