— Какво има, сине?
— Не бива да говорим за това — каза той със сериозен, много тих глас.
— Бен, погледни ме.
Момчето вдигна очи.
— Аз съм шерифът на Уейуърд Пайнс. Мога да говоря, за каквото ми скимне. Нали разбираш, аз командвам в този град.
Момчето поклати глава.
— Не, не командваш.
— Моля?
Очите на Бен се напълниха със сълзи.
— Не можем да говорим за това — каза той.
— Аз съм ти баща. Няма нищо, за което двамата с теб да не можем да разговаряме.
— Ти не си ми баща.
Итън щеше да се почувства по-добре, ако бяха забили шило в корема му.
Остана без дъх.
Внезапно светът се размаза от сълзите в очите му.
Едва намери дар слово.
— Бен? Какви ги говориш?
— Не си истинският.
— Не съм истинският ти баща ли?
— Не разбираш. И никога няма да разбереш. Прибирам се.
Бен понечи да стане, но Итън го прегърна и го задържа на пейката.
— Пусни ме!
— И кой според теб е истинският ти баща? — попита Итън.
— Не бива да говоря за…
— Кажи ми!
— Онзи, който ни защитава!
— От какво ви защитава?
Момчето го изгледа яростно, през сълзи.
— От демоните от другата страна на оградата.
— Бил ли си от другата страна на оградата? — попита Итън.
Момчето кимна.
— Кой ви заведе?
Сякаш беше попитал стена.
— Дребен възрастен мъж с бръсната глава и черни очи, нали?
Бен не отговори, но и мълчанието му беше отговор.
— Погледни ме, сине. Погледни ме. Какво искаш да кажеш с това, че не съм ти баща?
— Казах ти. Той ни закриля. Той се грижи за нас. Той е създал всичко това. Всичко, което имаме в Уейуърд Пайнс.
— Този човек не е Бог, ако това са ви…
— Не го казвай.
„Ако има поне една причина да изпепеля това място до основи, ето я — помисли си Итън. — Крадат децата ни“.
— Бен, на този свят има истини и лъжи. Слушаш ли ме? Няма по-истинско нещо от обичта на майка ти и моята към теб. Ти обичаш ли ме?
— Разбира се, че те обичам.
— Имаш ли ми доверие?
— Да.
— Човекът, който ви е завел отвъд оградата, не е Бог. Едва ли може да е по-далеч от това. Казва се Дейвид Пилчър.
— Познаваш ли го?
— Работя за него. Виждам го почти всеки ден.
Изведнъж пред тях се появи Меган Фишър.
Итън не я беше чул да приближава.
Сякаш се беше материализирала от нищото.
Тя клекна внимателно с вълнената си пола и постави ръка на коляното на Бен.
— Всичко наред ли е, Бенджамин?
Итън се усмихна насила.
— Всичко е наред, Меган. Тежък ден в училище. Сигурен съм, че знаеш как е. Нищо, което да не може да се оправи с едно отбиване до сладкарницата.
— Какво е станало, Бенджамин?
Момчето беше забило поглед в скута си, сълзите му капеха в горещия шоколад.
— Това е личен въпрос — каза Итън.
Думите му накараха Меган рязко да вдигне глава.
От приятната весела домакиня, която беше посрещнала Итън и Тереза в дома си, нямаше и следа.
— Личен ли?
Сякаш не разбираше значението на думата.
Сякаш Бен беше неин син, а Итън прекрачваше границите на допустимото.
— В училището в Пайнс — продължи тя — ние вярваме в общия подход към…
— Да, личен. Като гледайте си шибаната работа, госпожо Фишър.
Изражението й — пълен шок и отвращение — ясно показа на Итън, че никога досега не са й говорили по такъв начин. Определено не и откакто се беше събудила в Уейуърд Пайнс и бе заела властната си позиция.
Меган се изправи и го изгледа намръщено по онзи начин, по който могат единствено учителите.
— Те са наши деца, господин Бърк — каза тя.
— Как ли пък не — отвърна той.
Докато тя се отдалечаваше ядосано по тротоара, Бен се изтръгна от прегръдката на баща си и побягна по улицата.
— Добър ден, Белинда — каза Итън, щом влезе в участъка.
— Добър ден, шерифе.
Дори не вдигна очи от картите.
— Някакви обаждания?
— Не, сър.
— Някой да е минавал?
— Не, сър.
Той почука по бюрото й, докато минаваше покрай нея.
— Надявам се да си в настроение за голямо забавление довечера.
Усещаше погледа й върху себе си, докато вървеше към кабинета си, но не се обърна.
Окачи шапката си на закачалката.
Отиде до килера и го отключи.
Беше го отварял само веднъж. Причините да го избягва бяха чисто психологически. Нещата вътре олицетворяваха онова, което мразеше най-много в работата си и в този град. Онова, от което се бе ужасявал още от първия ден.
Костюмът на предшественика му беше окачен на месингова закачалка на стената.