За кърпене на стени, снежни гори и неизминати пътища.
За притъмняло небе.
Чу стъпките на жена си на верандата.
Посрещна я на вратата.
— Как мина денят? — попита я.
Очите на Тереза сякаш прошепнаха: „Седях безсмислено зад едно бюро цели осем часа и не размених нито дума с друга душа“, но тя се усмихна насила и отговори:
— Чудесно. А твоят?
„Срещнах се с човека, отговорен за този затвор, който наричаме дом, и взех секретно досие за един от съседите ни“.
— И моят беше страхотен.
Тя прокара длан по гърдите му.
— Радвам се, че още не си се преоблякъл. Харесвам те с униформа.
Итън прегърна жена си.
Вдиша аромата й.
Плъзна пръсти по дългата й руса коса.
— Мисля си нещо — каза тя.
— Какво?
— Бен ще е при Матю най-малко още час.
— Така ли?
Тя хвана Итън за ръка и го задърпа към стълбата.
— Сигурна ли си? — попита той. Бяха го правили само два пъти през двете седмици от събирането им, и двата пъти на любимия стол на Итън в кабинета: Тереза седеше в скута му, ръцете му бяха върху бедрата й — доста неудобна оплетена поза.
— Желая те — каза тя.
— Да идем в кабинета.
— Не — отвърна тя. — В леглото ни.
Той я последва нагоре и по коридора на втория етаж. Паркетът стенеше под краката им.
Запрепъваха се в стаята, като не преставаха да се целуват, без да отделят ръце един от друг. Итън се опита да се отдаде на момента, но не можеше да пропъди камерите от ума си.
Една зад термостата на стената до вратата на банята.
Една в аплика на тавана, гледаща право надолу към леглото им.
Колебаеше се, разкъсван от противоречиви желания, и Тереза го усети.
— Какво има, скъпи? — попита тя.
— Нищо.
Стояха до леглото.
Отвън светлините на Пайнс се включваха — улични лампи, веранди, прозорци.
Засвири щурче и песента му се плъзна в стаята през отворения прозорец.
Ключов звук за спокойна нощ.
Само че не беше истински. Вече нямаше щурчета. Звукът идваше от миниатюрен говорител, скрит в храстите. Итън се запита дали жена му знае това. И каква ли част от истината подозира.
— Желаеш ли ме? — попита Тереза с онзи пряк тон, който го бе накарал да се влюби в нея още на първата им среща.
— Разбира се, че те желая.
— Тогава направи нещо по въпроса.
Без да бърза, той почна да разкопчава бялата й лятна рокля. Не че не го беше правил, но в загубата на тренинг имаше нещо възхитително ужасяващо. Не като в гимназията, но подобно. Липса на контрол, която го беше накарала да се възбуди още преди да стигнат до стаята.
Опита се да завие и двамата, но тя не му позволи. Каза му, че иска да усеща ветреца през прозореца по кожата си.
Пружината заскърца и докато Тереза стенеше, Итън се опита да изхвърли от ума си камерата над тях. Пилчър го бе уверил, че наблюдаването на двойки в интимни моменти е строго забранено. Камерите винаги се изключвали, когато дрехите се сваляли.
Но Итън се питаше дали наистина е така.
Или някой техник в момента го гледа как чука жена си. Изучава голия му задник. Начина, по който краката на Тереза се обвиват около кръста му.
Предишните два пъти Итън бе свършил преди Тереза. Сега мисълта за камерата горе се бъркаше в удоволствието. Той използва гнева си, за да удължи акта.
Тереза свърши със страховит оргазъм, който напомни на Итън колко чудесно могат да се чувстват заедно.
Остави се да свърши, след което останаха да лежат неподвижни. Без дъх и с бясно туптящи сърца. Вечерният въздух беше почти студен по потната му кожа. Моментът можеше да бъде перфектен, но знанието за всичко го сръгваше грубо с лакът. Дали щеше да дойде ден, когато ще може да се изключва? Просто да приема тези неочаквани моменти на покой с повърхностната им прелест и да забрави дебнещия отдолу ужас? Така ли хората успяваха да живеят тук години наред, без да полудеят?
— Значи все още можем да го правим — каза той и двамата се разсмяха.
— Следващия път ще махнем помощните колела — каза тя.
— Идеята ми харесва.
Той се претърколи и Тереза се сгуши в него.
Итън се увери, че очите й са затворени.
После се усмихна нагоре към тавана и му показа среден пръст.
Итън и Тереза приготвяха вечерята заедно: режеха продуктите един до друг на плота.
Беше време за прибиране на реколтата в общинската градина, краят на сезона, и хладилникът на семейство Бърк бе пълен с пресни зеленчуци и плодове. Тези месеци от годината бяха несъмнено най-благодатните за Уейуърд Пайнс по отношение на храната. След като скрежът попареше листата и снежната линия започваше да се спуска бързо към долината, храната поемаше по катастрофалния път към замразяването и изсушаването. През шестте месеца от октомври до март трябваше да карат на пакетирани изсушени боклуци. Тереза вече беше предупредила Итън, че посещаването на магазина за хранителни стоки през декември е като пазаруване за космическа мисия — рафт след рафт сребристи пакети, надписани по най-възмутителен начин — крем брюле, сандвич с печено сирене, филе миньон, опашка на омар. Вече го беше заплашила, че ще му поднесе замразен стек и омар за коледната вечеря.