Выбрать главу

— Имаше един голям дънер на бор. Висок колкото теб. По-голям от дърветата около него. Ако още е там, не можеш да го пропуснеш. Входът към тунела е точно до него, в земята. Със сигурност ще е покрит с борови иглички. Не мисля, че в скоро време някой е отивал от другата страна.

— Заключен ли е?

— Не зная. Итън, какво става?

Той впери поглед в нея.

Искаше да й каже.

Искаше да я предупреди.

— Просто ще трябва да ми се довериш.

Паркира джипа по-надалече в уличката зад болницата.

Промъкна се през служебния вход.

На приземния етаж цареше пълна тишина.

Слезе по стълбите и се озова на кръстовището на четири пусти коридора. Тръгна към двукрилата врата без прозорци в края на източното крило.

Последните няколко флуоресцентни панела при моргата не светеха.

Стигна вратата в полумрак

Бутна я.

Тед стоеше до масата за аутопсия с отворен лаптоп.

Итън отиде при него, докато вратата се затваряше, и попита тихо:

— Тук можем ли да говорим?

— Изключих камерите на това ниво. — Тед си погледна часовника. — Но те ще останат в спящ режим само още десет минути.

— Къде е Пам?

— Горе, на терапевтичен сеанс.

Итън заобиколи лъснатата маса и застана до Тед.

Погледна хладилниците, мивката, везните за органи. Тед беше отместил лампата от масата и тя осветяваше неприлично ярко единия ъгъл, докато останалата част от моргата тънеше в сенки.

Лаптопът зареди.

Тед вкара име и парола.

— Защо тук? — попита Итън.

— Моля?

— Защо поиска да се срещнем тук?

Тед посочи екрана.

Пусна видеото.

Висока разделителна способност.

Камерата на тавана в ъгъла беше насочена към Алиса.

— Мамка му — каза Итън.

Завързана с дебели кожени ремъци за маса за аутопсия.

За тази маса за аутопсия.

— Няма ли звук? — попита Итън.

— Нямах време да го търся. Повярвай, ще се радваш, че е без звук.

Алиса крещеше нещо.

Главата й се повдигна от масата.

Всеки мускул на тялото й се напрягаше.

Появи се Пам.

Сграбчи Алиса за косата и натисна главата й отново на масата.

Дейвид Пилчър се появи в кадър.

Постави малък нож на метала и се качи на масата.

Възседна краката на дъщеря си.

Вдигна ножа.

Устните му се раздвижиха.

Алиса изкрещя нещо. Пам държеше главата й.

Устните на Пилчър се свиха.

Главата му се наклони настрани.

Не изглеждаше гневен.

Нямаше абсолютно никакво изражение, докато наръгваше дъщеря си в корема.

Итън изтръпна целият.

Пилчър издърпа ножа. Алиса се гърчеше, удържана от ремъците.

Черната кръв започна да се разлива по масата.

Устните на Пилчър отново се раздвижиха. Лицето на Алиса се изкриви в агония. Когато Пилчър вдигна ножа за нов удар, Итън се извърна.

Гадеше му се. Преглътна железния привкус в гърлото си.

— Мисля, че схванах идеята.

Тед се наведе и чукна един клавиш.

Екранът милостиво угасна.

— И продължава в същия дух — каза Тед. — Продължава и продължава.

Итън беше потресен.

Помисли си за всички онези черни дупки по тялото на Алиса, които беше видял онзи първи ден в моргата.

— Значи онази нощ, след като Алиса и Кейт са се разделили, Пам е последвала Алиса и по някакъв начин я е домъкнала тук — каза той. — Пилчър може би вече ги е очаквал или е дошъл по-късно. Когато направих оглед на тялото й преди няколко дни тук, се питах как и защо кръвта й е била източена. Къде е била убита…

— А си се намирал на местопрестъплението.

Итън впери поглед в канала на пода.

— Имаш ли копие на записа, Тед?

— Направих няколко. — Тед бръкна в джоба си и извади карта памет с размерите на нокът. — Това е за теб. Не може да бъде пуснато на никое устройство в града, но го пази на сигурно място, ако с мен и с другите копия се случи нещо.

Итън прибра картата в джоба си.

Тед си погледна часовника.

— След още няколко минути по-добре да ни няма. И сега какво? Обмислях дали да не пусна записа на всички екрани в планината.

— Не, не го прави. Връщай се на работа. Продължавай така, сякаш не е станало нищо.

— Чух, че довечера ще има празненство, посветено на Болинджър. В планината вече се разпространява вестта, че те са виновни за смъртта на Алиса. Какво ще правиш?

— Имам наум нещо, но не съм го споделил с никого.

— Значи просто да бъда в готовност?

— Да.

— Добре. — Тед отново си погледна часовника. — По-добре да се махаме. Камерите ще се събудят след шейсет секунди.