Уви, беше празен.
— Голям пищов, шерифе. Нали знаеш какво казват за типове с големи пищови.
— Това е „Дезърт Игъл“.
— Петдесети калибър, нали?
— Да.
— Можеш да убиеш гризли с такова нещо.
— Знам какво сте направили с Алиса — каза Итън. — Знам, че сте били ти и Пилчър. Защо?
Пам направи крачка към него.
Разстоянието помежду им бе два и половина метра.
— Интересно — каза тя.
— Кое?
— Скъсих разстоянието между нас. Две крачки — две големи крачки — и можех да навляза в личното ти пространство, а ти дори не ме заплаши.
— Може пък да те искам в личното си пространство.
— Ясно показах, че съм на твое разположение, а ти предпочете да чукаш жена си. Това, което ме тормози, което ме човърка, е, че си прагматик.
— Не те разбирам. — Но я разбираше.
— Човек на малкото приказки и още по-малко глупости. Едно от нещата, които ме карат да те желая. Ще рискувам и ще кажа, че ако в пистолета имаше патрони, щеше да го насочиш към мен още щом ме видя и щеше да ми пръснеш задника. Така де, това е единственият ти ход на този етап, нали? Познах ли?
Направи още една крачка към него.
— Има още нещо, за което не си помислила — каза Итън.
— О?
— Може да те искам в личното си пространство по друга причина.
— И каква може да е тя?
Още една крачка.
Вече усещаше миризмата й. Шампоана, който бе използвала сутринта.
Ментовия й дъх.
— Стрелянето е безлично — каза Итън. — Може пък да искам да те награбя и да те пребия с голи ръце.
Пам се усмихна.
— Вече имаше тази възможност.
— Помня.
— Тогава ми скочи изненадващо. Не беше честно.
— За кого? Та аз бях дрогиран, мамка му.
Итън вдигна пистолета и го насочи в лицето й.
— Ама че голяма дупка в края на пищова — рече тя.
Итън издърпа с палец ударника назад.
За миг в очите й се появи неувереност и тя примигна.
— Хубаво си помисли — каза Итън. — От всички моменти, които си изживяла, този ли искаш да ти бъде последен? Защото се носи много бързо към теб.
Тя се колебаеше.
В очите й имаше не точно страх, а несигурност.
Негодувание към ситуация, която не контролираше.
После отмина.
Желязната й решимост се върна.
Устните й се извиха в презрителна усмивка.
Определено имаше кураж. Не можеше да й го отрече. Щеше да изобличи блъфирането му.
Когато устата й се отвори, той дръпна спусъка.
Пам трепна — за частица от секундата си помисли, че е мъртва.
Итън превъртя пистолета, сграбчи го за цевта и замахна с всички сили, насочил два килограма израелска стомана към черепа й. И щеше да го фрасне, ако Пам не бе реагирала в последния възможен момент.
Докато Итън залиташе от инерцията, тя нанесе удар в бъбрека му с такава директна и зашеметяваща сила, че той рухна на колене. Изгарящата болка обхвана гърба му и преди да успее дори да си даде сметка за нея, Пам го фрасна в гърлото.
Итън лежеше проснат на земята, с буза върху боровите иглички. Светът се беше килнал и той се чудеше дали тя не му е смазала трахеята, защото не можеше да си поеме дъх.
Пам клекна до него.
— Само не ми казвай, че си толкова лесен — каза тя. — Бях намислила всичко, знаеш ли? А само два удара и ти лежиш на земята като някакво пале. Разочарована съм.
Итън губеше съзнание, пред очите му заиграха светлинни — пиротехника, предизвикана от липсата на кислород.
Ето.
Най-сетне.
Точно преди да изпадне в неудържима паника, нещо се пропука.
Струйка безценен въздух се плъзна по гърлото му.
Опита се да не издиша.
Изцъкли очи, докато ръката му се плъзгаше в джоба.
Към ножа.
— Докато лежиш и се задушаваш, искам да разбереш нещо.
Итън вкара палец в дупката на острието.
— Каквото и да се опитваше да направиш, не успя и Тереза и Бен…
От гърлото му се изтръгна влажен задавен хрип, който накара Пам да се усмихне.
— Онова, което направихме с Алиса, ще бъде като ден в луксозен спацентър в сравнение с това, което ще направя с тях.
Итън рязко отвори острието и замахна към крака на Пам.
Ножът беше толкова остър, че той разбра, че е улучил, едва когато тя ахна.
Итън извъртя китката си.
Пам изпищя и рязко отскочи назад.
Джинсите й потъмняха от кръвта, която потече надолу по обувката й върху боровите иглички.
Итън се надигна с мъка.
Изправи се.
Бъбрекът му туптеше, но поне можеше да диша отново.
Пам се влачеше по-далеч от него със здравия си крак.
— Мъртъв си! — изсъска тя. — Мъртъв си, мамка му!