Всеки път, когато някой отговаряше, следваше пиукане.
Накрая глас, който приличаше на машинен, каза:
— Всички единайсет участници са на линия.
Итън се загледа в страницата.
Текстът му беше написан под кода.
Още можеше да затвори.
Да не прави това.
Имаше толкова много начини нещата да тръгнат
Никой от десетте жители на Уейуърд Пайнс от другия край на линията не бе казал нито дума.
Итън зачете:
— Това съобщение е за десетимата офицери на празненството. Началото му е насрочено след четирийсет минути. Почетните гости са Кейт и Харолд Болинджър. Адресът им е Осма улица, номер три-четири-пет. Започнете незабавно приготовления. Много е важно Кейт и Харолд да се озоват живи и здрави в кръга на ъгъла на Осма и Главната улица. Разбрахте ли какво ви казах току-що?
От другата страна му отговориха с поредица от „да“.
Итън затвори и пусна хронометъра на часовника си.
Офицерите живееха за празненството.
Те бяха единствените жители на града, на които им бе разрешено да държат оръжие в домовете си — мачете, осигурени от Пилчър. Всички останали разчитаха на импровизирани инструменти на смъртта — кухненски ножове, камъни, бейзболни бухалки, брадви, сатъри, шишове от камини — всичко, което имаше тежест, остър връх или острие.
През целия следобед се бе чудил как ще се чувства през този отрязък от време — през четирийсетте минути между задвижването на всичко и последното позвъняване по телефона.
А сега, когато беше в него, той профучаваше с невъобразима скорост.
Запита се дали последното ястие на осъдения на смърт не е нещо като това.
Време, движещо се със скоростта на светлината.
Ускоряващ се пулс.
Зловещ емоционален преглед на всичко, довело до този момент.
А в следващия момент гледаше на часовника си как изтичат последните десет минути и се чудеше къде се е дянало времето.
Спря звънеца.
Вдигна телефона.
Въведе втори код.
Същият машинен глас каза:
— Моля, запишете съобщението си след звуковия сигнал.
Той зачака.
Звуковият сигнал прозвуча.
Зачете втория текст:
— Говори шериф Итън Бърк. Започва празненство. Почетните гости са Кейт и Харолд Болинджър. Те трябва да бъдат заловени и изкарани живи и здрави на Главната и Осма… — Запъна се на последните думи. — И да бъдат екзекутирани в кръга.
След дълга пауза машинният глас каза:
— Ако сте доволни от съобщението, натиснете едно. Ако искате да прослушате съобщението преди пускането му, натиснете две. За ново записване на съобщение натиснете три. За всичко останало натиснете четири.
Итън натисна едно и затвори телефона.
Стана.
„Дезърт Игъл“ блестеше под лампата на бюрото му.
Той го зареди, прибра го в кобура и отиде при килера, откъдето взе украсата за глава и наметалото от меча кожа.
Беше на три крачки от вратата, когато звъненето започна.
Първото прозвуча по радиото.
Пианото спря да свири.
Чу как пейката изскърца — Гейтър се изправяше.
Стъпките му се отдалечиха.
Чу се как вдига телефона.
Как казва:
— Ало?
После по говорителите тихо зазвуча гласът на Итън — съобщението, което бе записал току-що.
— Боже мой — прошепна Гейтър и радиопредаването прекъсна.
Итън тръгна по коридора, като си мислеше единствено за Кейт.
„Твоят телефон иззвъня ли?
Вдигна ли го и изслуша ли как гласът ми нарежда смъртта ти?
Мислиш ли, че съм те предал?“
Мина покрай бюрото на Белинда и излезе.
Нямаше луна, само пълно със звезди небе.
Беше чувал този звук и преди, в началото на собственото му празненство, но сега той му се стори още по-зловещ, защото напълно разбираше какво означава.
Стотици и стотици телефони, звънящи едновременно — целият град получаваше инструкции да убие двама от собствените си жители.
За момент той просто стоеше и слушаше, обхванат от почуда и ужас.
Звукът изпълваше долината като призрачни църковни камбани.
Някой изтича по улицата.
На няколко преки изпищя жена, макар че не можеше да се разбере дали от вълнение, или от болка.
Той тръгна по тротоара и погледна в джипа. Стъклата бяха затъмнени и тъй като единственият източник на светлина бе уличната лампа отсреща, бе невъзможно да различи каквото и да било вътре.
Внимателно отвори предната лява врата.
Никакъв звук.
Никакво движение.
Метна наметалото и украсата за глава на дясната седалка и седна зад волана.
Сякаш караше през стария си квартал в Сиатъл в нощта на Вси светии.