Засили се през гората и взе големия завой, който го връщаше към града.
Когато профуча покрай приветствения билборд, стрелката показваше сто и трийсет километра в час.
Той махна крака си от газта и остави оборотите да паднат.
Вече беше на Главната, на половин километър от крайната си цел, но вече виждаше пламъците в далечината, осветените от огньове сгради и движещите се сенки на тълпата.
Мина покрай болницата.
На четири пресечки от кръстовището на Осма и Главната вече трябваше да маневрира покрай хората по пътя.
Някой бе хвърлил нещо по витрината на „Сладкият зъб“ и хлапетата ограбваха сладкарницата.
Всичко това бе приемливо и очаквано.
Тълпата стана по-гъста.
Едно яйце се разби в страничния прозорец и жълтъкът потече по стъклото.
Вече едва пъплеше, пред колата непрекъснато излизаха хора.
Всички бяха костюмирани.
Мина покрай група мъже в женски дрехи, нацапотени с червило, сложили сутиените и гащите на жените си върху горното облекло; един беше въоръжен с тиган.
Цяло семейство — включително децата — бе с тъмни сенки около очите. Бяха боядисали лицата си бели, за да приличат на ходещи мъртъвци.
Видя дяволски рога.
Вампирски зъби.
Страшни перуки.
Ангелски криле.
Цилиндри.
Бастуни с остри върхове.
Монокли.
Наметала.
Викинги.
Крале и кралици.
Маски на палачи.
Курви.
Улицата вече бе претъпкана.
Той натисна клаксона.
Морето от хора се раздели с неохота пред него.
Докато джипът пълзеше между Девета и Осма, Итън видя още разбити витрини, а отпред — източника на пламъците.
Хората бяха избутали една кола насред Главната и я бяха подпалили. Изпотрошените й стъкла се бяха посипали по улицата и блещукаха на светлината на огъня, пламъци танцуваха през липсващия преден прозорец, седалките и таблото се топяха.
Над всичко това светофарът продължаваше невъзмутимо да сменя светлините си.
Итън дръпна ръчната спирачка и изгаси двигателя.
Енергията от другата страна на стъклото бе тъмна и избухлива — зла, жива. Той погледна зачервените лица на светлината на огъня, изцъклените очи от домашно приготвения джин, който се предаваше от ръка на ръка.
Най-странното бе, че Пилчър беше прав. Очевидно празненството им допадаше. Отговаряше на някаква дълбока, изгаряща нужда.
Итън се обърна към задната седалка, после си погледна часовника.
Още малко.
Вътрешната страна на украсата за глава бе подплатена с вълна и му беше точно по мярка. Итън заключи вратата до съседната седалка, макар да се съмняваше, че това ще промени нещо. Грабна вонящото наметало и мегафона, отвори вратата, слезе, заключи и пристъпи сред множеството.
Счупено стъкло хрущеше под ботушите му.
Във въздуха се носеше остра миризма на алкохол.
Той си сложи наметалото.
Проправи си път през тълпата.
Хората около него започнаха да пляскат и да викат възторжено.
Колкото повече приближаваше светофара, толкова по-шумна ставаше тълпата.
Аплодисменти, викове, писъци.
И всичко това за него.
Викаха името му, тупаха го, по гърба.
Някой тикна в ръката му буркан.
Той продължи напред.
Хората се бяха скупчили толкова плътно, че едва успя да мине през тях.
Най-сетне стигна до окото на бурята — кръг с диаметър не повече от девет-десет метра.
Влезе в него.
Като ги видя, гърлото му се стегна от мъка.
Харолд лежеше на паважа и се мъчеше да стане. Кървеше от няколко удара по главата.
Двама облечени в черно офицери държаха Кейт, жената, която някога беше обичал. Бяха я хванали за ръцете, за да я държат изправена.
Докато Харолд изглеждаше зашеметен, Кейт бе съвсем на себе си и гледаше право към него. Плачеше и той усети как сълзи се стичат и по неговите бузи. Устните й се движеха. Крещеше му нещо, крещеше невярващо въпроси и несъмнено молеше за живота си, но ревът на тълпата я заглушаваше.
Кейт беше по раздрана нощница и боса. Трепереше, коленете й бяха изцапани от трева и пръст, едното беше обелено до кокал, кръвта се стичаше по пищяла й. Лявото й око беше подуто.
Сцената започна да се оформя в главата му.
Кейт и Харолд си бяха легнали рано, вероятно още страдащи от махмурлук от предишната нощ. Офицерите бяха нахълтали в дома им. Двамата не бяха имали време, време дори да се облекат. Кейт бе изскочила през прозореца и вероятно се бе опитала да побегне към каналите под града. Той самият би постъпил така. Но десетимата офицери бяха обградили къщата им. И вероятно я бяха настигнали след една-две пресечки.