Най-много от всичко на света искаше да отиде при нея.
Да я прегърне, да й каже, че всичко ще бъде наред.
Че ще оцелее.
Но вместо това й обърна гръб и отново тръгна през тълпата.
Когато стигна до джипа, скочи на капака и се качи по предното стъкло.
Стъпи на покрива. Металът се огъна под тежестта му, но издържа.
Тълпата отново полудя и закрещя така, сякаш любимата им рокзвезда току-що е излязла на сцената.
Итън виждаше всичко — осветените от огъня лица между сградите, горящата кола, кръга, в който Кейт и Харолд чакаха да умрат. Не видя Тереза и Бен и това му донесе мъничко утеха. Беше предупредил жена си да не идва. Беше й казал да вземе сина им, ако трябва насила, и да изчака празненството в относителната безопасност на криптата.
Вдигна съмнителния буркан с пиячка във въздуха.
Тълпата повтори жеста му — стотици бутилки и буркани се вдигнаха и заблещукаха на светлината на горящата кола.
Тост в ада.
Той отпи.
Всички отпиха.
Отвратително.
Той разби буркана в земята, извади пистолета и стреля три пъти във въздуха.
Тълпата полудя.
Той прибра пистолета в кобура и взе мегафона, който висеше на ремък на рамото му.
Всички се смълчаха.
Всички, освен Кейт.
Тя крещеше името му, крещеше защо за Бога защо ми причиняваш това аз ти вярвах обичах те защо?
Той я изчака, остави я да свърши, да крещи, докато не остана без сили.
После вдигна мегафона.
— Добре дошли на празненството!
Крясъци и ликуващи викове.
Итън се усмихна насила.
— Харесва ми още повече от тази страна на мегафона!
Тълпата се разсмя ликуващо.
Наръчникът даваше конкретни указания как да се държи шерифът в този момент, когато всички са се събрали и екзекуцията предстои.
„Макар че някои жители може да нямат проблеми с убиването на съседи и дори да се наслаждават, когато дойде времето за самата екзекуция, повечето ще изпитват безпокойство от проливането на кръв. Затова работата ви като водач на празненството е толкова важна за крайния успех. Вие давате тон на празненството. Вие създавате настроението. Напомнете им защо са били избрани почетните гости. Напомнете им, че празненството в крайна сметка запазва безопасността на Уейуърд Пайнс. Напомнете им, че отклоняването от правилата е хлъзгав път, който лесно може да прати всеки от тях в кръга при следващото празненство“.
— Всички познавате Кейт и Харолд Болинджър — каза Итън. — Мнозина от вас биха ги нарекли приятели. Сигурно сте делили хляб с тях. Смели сте се и сте плакали с тях. И може би си мислите, че това прави тази нощ труден хап за гълтане.
Пак си погледна часовника.
Бяха минали повече от три часа.
„По дяволите. Може да стане всеки момент“.
— Нека ви кажа за Кейт и Харолд. За истинските Кейт и Харолд. Те мразят този град!
Тълпата задюдюка агресивно.
— Излизат тайно през нощта и най-лошото е, че се срещат с други. Други като тях, които ненавиждат нашето малко кътче от рая. — Добави в гласа си малко ярост. — Как е възможно някой да мрази този град?!
За момент шумът бе оглушителен.
Той им махна с ръка да замълчат.
— Някои от тези хора, от тайните приятели на Болинджър, са тук, сред нас. Стоят в същата тази тълпа. Костюмирани и преструващи се, че са същите като вас.
— Не! — извика някой.
— Но дълбоко в сърцата си те мразят Уейуърд Пайнс. Огледайте се. Повече са, отколкото си мислите. Но аз ви обещавам — ще ги изкореним!
Беше леко, но докато тълпата ревеше отново, Итън усети как джипът се заклати едва доловимо на ресорите си.
— Така че следва да се запитаме — защо те мразят Уейуърд Пайнс? Тук имаме всичко, което ни е необходимо. Храна. Вода. Покрив над главите си. Безопасност. Нищо не ни липсва и въпреки това някои хора смятат, че това не е достатъчно.
Нещо удари металния покрив под краката на Итън.
— Те искат повече. Искат свободата да напуснат града. Да говорят това, което мислят. Да знаят на какво учат децата им в училище.
Дюдюкането продължи, но този път бе доста по-неубедително.
— Имат дързостта да искат да знаят къде са.
Дюдюкането спря напълно.
— Защо са тук.
Тълпата замлъкна, хората започнаха да накланят глави и да сбърчват чела, когато усетиха, че в речта на шерифа е настъпил неочакван обрат.
— Защо не им се позволява да се махнат.
Итън изкрещя през мегафона:
— Как се осмеляват!
„Гледаш ли това, Пилчър?“
Джипът се разтресе под краката му и Итън се зачуди дали тълпата може да чуе шума.